Последно време често ходя в Max Club, което се оказа много приятно и весело място. Често има музика на живо, jazz session, концерти, а в определени вечери всяка седмица има и караоке. Честно казано, гледам да не мъча много много хората с пеенето си, защото яко бях музикална щях да съм инвалид. Шегата на страна, обичам музиката много, но пеенето определено не е от талантите ми / въпреки, че наскоро се престраших и заедно с Второто аз пяхме цели две песни..цели силно казано, но това е друга тема/. В крайна сметка идеята на караокето е да се забавляваш - ти и всички останали около теб. Бих казала, че веселието е гарантирано. Тук таме има и някои добри изпълнители :"). Друго, което много харесвам е, че звучи предимно рок ^^ \m/ и стари хитове. Така...толкова за мястото. С две думи много е готино и купона е на макс - буквално :")
Това от което ме вдъхнови за публикацията, бе всъщност една статия във вестник "Телеграф", на която случайно попаднах днес. Беше за гениите умиращи в мизерия. Едно от открията, за които споменаваха, беше именно
Караоке Оказа се, че създателят му е Даисука Инуе, който не се е сетил да патентова откритието и не спечелил чак толкова, но откритието му носи забавление на маса народ по света. Това, което всъщност разработил той / още през 1971г./ представлява една дървена кутия, която нарекъл 8-Juke. В нея имало касетофон, усилвател за китара и касичка за монети. Нарекъл я караоке, което на японски означава "празен оркестър" и е термин за плейбека, който певиците ползвали, когато нямат оркестър. Инуе започнал да дава машината под наем на местните барове. Една песен струвала 100 йени или около долар. През 90-те години караокето е вече голяма индустрия, използвана от компании и за което Инуе не получил цент. Много съжалявам за което, но и много благодаря на човека за изобретението.
Историята ми се стори интересна и затова реших да я споделя, с теб - незнайни читательо :") И ако случайно никога не си посещавал караоке бар, ами - време ти е.
