неделя, 7 октомври 2012 г.
четвъртък, 13 септември 2012 г.
понеделник, 6 август 2012 г.
36км Ботев
Още миналата година, съвсем в началото на запознанството ми с една колежка, решихме като награда за края на лятната сесия и практика да отидем до Райското пръскало. Това си го бяхме обещали още ноември месец. За наша голяма радост намерихме доста наши приятели да се присъединят и така няколко дни след приключване на пракиката отпътувахме на там. Част от компанията беше ходила до там миналата година, а и пътеките са добре обозначени, така че беше много приятно и лесно да се следват. Естествено, с толкова много време за планиране измислихме и други неща. Ходенето до водопада се съчетава идеално с изкачване на Ботев връх. Но за това по нататък, всичко по реда си.
И така - тръгнахме от областа Паниците по еко пътеката към хижа Рай и Райското пръскало. Водопада е най-високия на Балканския полуостров.Той се намира в Централната част на Стара планина в подножието на връх Ботев,на територията на национален парк Централен Балкан и на резерват Джендема,който е резерватът с най-голяма надморска височина в парка и втори по големина и площ в България.
Трябва да призная, че на места е леко стръмно и ако не сте в добра форма, както бяхме повечето от компанията, може и да се поозорите малко, но пък си залсужава гледката. Струва си да зарежеш целодневното чертаеене и ровене из книгите. Като цяло го намирам за лек и приятен маршрут. Има много обособенни и хубави места за почивка, толкова много пейки и масички, че на моменти си чувстваш едва ли не като в градски парк. Също така има много чешми навсякъде по пътя, а те винаги са повод за радост в жегите.
Освен многобройните чешмички, като и споменах - гледката е страхотна, а зад всяко завойче и след поредните 100-тина метра нагоре е все по-красиво и по-красиво.
Последното изкачване преди да се стигне хижа Рай, от която се открива страхотна гледак към водопада, е през една горичка. Като излезете от нея пътеката се разклонява - едната ви отвежда директно към хижата и водопада, но ако имате все още сили и желание може да се поразходите малко и в другата и посока. Тя не се отдалечава изобщо даже, но се изкачва на един доста ветровит хълм, с прекрасна гледака и... - геодезическа реперна точка ^^ Знам, че е странно, но пък, ако преди седмица сте имали изпит за това нещо ви е доста забавно. Ако не друго, поне гледката е наистина спираща дъха!
Хижата е хубава и се намира на страхотно място. Непременно да опитате от чая за закуска - направен е от хубави планински билки, които както ще забележите се намират навсякъде около хижата и попът за водопада. Цели хълмове покрити с всякакви билки. Предвидливо са направили и табела, на която е обеснена, кои билки може да са опасни. Също така ако решите да не се възползвате от леговата база, може спокойно да си разпънете палатка и да прекарате вечерта край лагерния огън под ясното небе. Ако си намерите и компания с китара и таранбука със сигурност няма да съжалявате. Точна преди хижата се разминахме с една такава голяма компания, към която да се присъединим и ние надраго сърце. Беше страхотна вечер и сякаш не бе достатъчно приказно, в допълнение имаше един куп светулки да примигат навсякъде около нас, а за фон на китарата се чуваха щурците. Красота!
Този параклис се изгражда в близост до хижата, в началото на пътечката към водопада. Бих го определа като делото на живота на този човек. Строи го бавно и сигурно! Напредва по малко, но е целеустремен. Не забравайте да му донесете камък на слизане от водопа. С ей тази отправена единствена молба ще ви изпрати и той. Не иска помощ, но винаги ще се зарадва, като прибавите още един камък.
Рано сутринта на следващия ден потеглихме към връх Ботев, чието старо име е Юмрукчал. Поехме по така наречената тарзанова пътека. Доста си е стръмничка да ви кажа. Още докато се катерихме по едни скали се притесних как ще го слизам това. Но пък си беше живописно изкачване. Попринцип като се изкачи върха може и да не се връщате задължително по същия път. Може да се слезе при хижа Васил Левкси примерно. Но пък нашия план продължаваше с обиколко на подбалканските градчета - Калофер,Карлово, Сопот и Копривчица. Така че ни се наложи да се връщаме след като покорихме първенеца и се опитахме да се насладим на гледката.
И така, за един ден се качихме от хижа Рай до връх Ботев, след което по обратния път - чак до област Панците. Където къщата, в която спахме се намираше точно на 36 км от върха. Когато видяхме тъбелата пред къщата разбрахме колко сме изморени. Но истинската умор си дойде след хубавия топъл душ : ) Беше изпълнен с емоции ден. Това реално е първият връх, който покорявам, гледката беше разкошна. По путя вече нямаше чешмички, но пък имаше голям топящ се ледник, от койсто се стичаше ручейче и утолихме жаждата там. Погледнахме за посдено преди слизане - прекрасния водопад. Изобщо, физичексата умора дойде, но пък психически бяхме разтоварени на напълно.
На следващия ден, след като добре се наспахме тръгнахме на обиколка из градчетата. Посетихме доста интересни музеи и насъбрахме печатчета. Първият ден успяхме да разгледаме Калофер и къщата- музей на Ботев.
След това продължихме към Карлово, а като първа спирка беше къщата- музей на Левски. След това продължихме с разходка из града. Паметника на Левски е емблематичен за града, на площада пред него се провеждат всички тържества и празненства.
Разходката продължи със Сопот.
Беше като цяло много патриотичен ден, който приключи в Копривчица. Вярвам, че няма какво да обеснявам колко е прекрасно мястото. Намерихме си една симпатична къща за гости, кято дори имаше място като за нас : ) Имаше кратка разходка из нощна Копривчица, колкото да се замъкнем до най-близкото ресторанче. Голямото обикаляне на виските къщи и калдаръмени улички бе на следващата сутрин и продължи целия ден. Имам чувството, че по тези улички мога да се разхождам и цяла седмица без да ми омръзне. Много приятно усещане създава града.
Сутринта започна с препоръчаната ни закуска в заведението на центъра - палачнки с мед и орехи. Разбира се с каквото и да е като пълнеж - добър избор е. Изобщо препоръчвам една стабилна закуспа преди да тръгнете по музеите, понеже си е изморително, а в жегите - съвсем. Така и так асте на центъра - трябва да минете през информационния център и да си закупите билет за музеите. Там ви дават и една полезна карта, която да ви опъти. Също така е отбелязан и моста първа пушка, на който именно е гръмнала първата пушка от априлското въстание. Също така и църквата, в която е гроба на Дебелянов.
След като разгледате и поселдния музей - къщата на Раковски, може да се разходите по стълбите на горе към паметника и да погледнете панорамно към града, все едно е на длан.
И понеже след 4 дена на щастие, човекне може просто да се метне до София, първо се отбухме в Клисура. Видяхме паметника на Боримечката и посетихме историческия музей, който се оказа доста интересен. Не бях виждала толкова черешови топчета на едно място. А последната спирка беше на Оборище, където се е провела събора, на който е обевено началото на въстанието.
Това е просто хрумване как може да разнобразите за 4 дена и да натрупате емоции. Един хубав начин да отпочинеш. Лично аз винаги предпочитам активната почивка, пред 5 дена на плажа :") Не че и тя е лоша почивка. И така...скоро следва ходена на Рила, така че, ако случайно ви е било интересно, може да очаквате резюме и от там.
И така - тръгнахме от областа Паниците по еко пътеката към хижа Рай и Райското пръскало. Водопада е най-високия на Балканския полуостров.Той се намира в Централната част на Стара планина в подножието на връх Ботев,на територията на национален парк Централен Балкан и на резерват Джендема,който е резерватът с най-голяма надморска височина в парка и втори по големина и площ в България.
Трябва да призная, че на места е леко стръмно и ако не сте в добра форма, както бяхме повечето от компанията, може и да се поозорите малко, но пък си залсужава гледката. Струва си да зарежеш целодневното чертаеене и ровене из книгите. Като цяло го намирам за лек и приятен маршрут. Има много обособенни и хубави места за почивка, толкова много пейки и масички, че на моменти си чувстваш едва ли не като в градски парк. Също така има много чешми навсякъде по пътя, а те винаги са повод за радост в жегите.
Освен многобройните чешмички, като и споменах - гледката е страхотна, а зад всяко завойче и след поредните 100-тина метра нагоре е все по-красиво и по-красиво.
Последното изкачване преди да се стигне хижа Рай, от която се открива страхотна гледак към водопада, е през една горичка. Като излезете от нея пътеката се разклонява - едната ви отвежда директно към хижата и водопада, но ако имате все още сили и желание може да се поразходите малко и в другата и посока. Тя не се отдалечава изобщо даже, но се изкачва на един доста ветровит хълм, с прекрасна гледака и... - геодезическа реперна точка ^^ Знам, че е странно, но пък, ако преди седмица сте имали изпит за това нещо ви е доста забавно. Ако не друго, поне гледката е наистина спираща дъха!
Хижата е хубава и се намира на страхотно място. Непременно да опитате от чая за закуска - направен е от хубави планински билки, които както ще забележите се намират навсякъде около хижата и попът за водопада. Цели хълмове покрити с всякакви билки. Предвидливо са направили и табела, на която е обеснена, кои билки може да са опасни. Също така ако решите да не се възползвате от леговата база, може спокойно да си разпънете палатка и да прекарате вечерта край лагерния огън под ясното небе. Ако си намерите и компания с китара и таранбука със сигурност няма да съжалявате. Точна преди хижата се разминахме с една такава голяма компания, към която да се присъединим и ние надраго сърце. Беше страхотна вечер и сякаш не бе достатъчно приказно, в допълнение имаше един куп светулки да примигат навсякъде около нас, а за фон на китарата се чуваха щурците. Красота!
Този параклис се изгражда в близост до хижата, в началото на пътечката към водопада. Бих го определа като делото на живота на този човек. Строи го бавно и сигурно! Напредва по малко, но е целеустремен. Не забравайте да му донесете камък на слизане от водопа. С ей тази отправена единствена молба ще ви изпрати и той. Не иска помощ, но винаги ще се зарадва, като прибавите още един камък.
Рано сутринта на следващия ден потеглихме към връх Ботев, чието старо име е Юмрукчал. Поехме по така наречената тарзанова пътека. Доста си е стръмничка да ви кажа. Още докато се катерихме по едни скали се притесних как ще го слизам това. Но пък си беше живописно изкачване. Попринцип като се изкачи върха може и да не се връщате задължително по същия път. Може да се слезе при хижа Васил Левкси примерно. Но пък нашия план продължаваше с обиколко на подбалканските градчета - Калофер,Карлово, Сопот и Копривчица. Така че ни се наложи да се връщаме след като покорихме първенеца и се опитахме да се насладим на гледката.
И така, за един ден се качихме от хижа Рай до връх Ботев, след което по обратния път - чак до област Панците. Където къщата, в която спахме се намираше точно на 36 км от върха. Когато видяхме тъбелата пред къщата разбрахме колко сме изморени. Но истинската умор си дойде след хубавия топъл душ : ) Беше изпълнен с емоции ден. Това реално е първият връх, който покорявам, гледката беше разкошна. По путя вече нямаше чешмички, но пък имаше голям топящ се ледник, от койсто се стичаше ручейче и утолихме жаждата там. Погледнахме за посдено преди слизане - прекрасния водопад. Изобщо, физичексата умора дойде, но пък психически бяхме разтоварени на напълно.
На следващия ден, след като добре се наспахме тръгнахме на обиколка из градчетата. Посетихме доста интересни музеи и насъбрахме печатчета. Първият ден успяхме да разгледаме Калофер и къщата- музей на Ботев.
След това продължихме към Карлово, а като първа спирка беше къщата- музей на Левски. След това продължихме с разходка из града. Паметника на Левски е емблематичен за града, на площада пред него се провеждат всички тържества и празненства.
Разходката продължи със Сопот.
Беше като цяло много патриотичен ден, който приключи в Копривчица. Вярвам, че няма какво да обеснявам колко е прекрасно мястото. Намерихме си една симпатична къща за гости, кято дори имаше място като за нас : ) Имаше кратка разходка из нощна Копривчица, колкото да се замъкнем до най-близкото ресторанче. Голямото обикаляне на виските къщи и калдаръмени улички бе на следващата сутрин и продължи целия ден. Имам чувството, че по тези улички мога да се разхождам и цяла седмица без да ми омръзне. Много приятно усещане създава града.
Сутринта започна с препоръчаната ни закуска в заведението на центъра - палачнки с мед и орехи. Разбира се с каквото и да е като пълнеж - добър избор е. Изобщо препоръчвам една стабилна закуспа преди да тръгнете по музеите, понеже си е изморително, а в жегите - съвсем. Така и так асте на центъра - трябва да минете през информационния център и да си закупите билет за музеите. Там ви дават и една полезна карта, която да ви опъти. Също така е отбелязан и моста първа пушка, на който именно е гръмнала първата пушка от априлското въстание. Също така и църквата, в която е гроба на Дебелянов.
След като разгледате и поселдния музей - къщата на Раковски, може да се разходите по стълбите на горе към паметника и да погледнете панорамно към града, все едно е на длан.
И понеже след 4 дена на щастие, човекне може просто да се метне до София, първо се отбухме в Клисура. Видяхме паметника на Боримечката и посетихме историческия музей, който се оказа доста интересен. Не бях виждала толкова черешови топчета на едно място. А последната спирка беше на Оборище, където се е провела събора, на който е обевено началото на въстанието.
Това е просто хрумване как може да разнобразите за 4 дена и да натрупате емоции. Един хубав начин да отпочинеш. Лично аз винаги предпочитам активната почивка, пред 5 дена на плажа :") Не че и тя е лоша почивка. И така...скоро следва ходена на Рила, така че, ако случайно ви е било интересно, може да очаквате резюме и от там.
четвъртък, 2 август 2012 г.
Кекса ^^
И така, вече официлано съм нагазила много в лятната ваканция. Първата година в университета и новия град мина успешно и повече от доволно. Щастлива съм! И насъбрах доста хубави, а и някои тъжни спомени към които да се връщам. Успях да загубя, но и да намеря скъпи неща за мен. Сега вече трескаво тече лятото. Горещо е, естествено! Също така и забавно. Вече успях да ходя на планина, да видя морето и пак се задава следващата почивка. А и да не забравям, че прочетох изключително интересната първа книга от поредицата "Игра на тронове"! Ако случайно е останал някой, който да не я е прочел, да побърза - няма да сбърка! Изключително интересна и интригуваща е :")
Защо казвам, че съм нагазила в лятото ли...ами дори ми остана малко време да ми се въртят странни идеи из главата - направих кекс. И се хваля не за друго, ами е първият кекс, който пека. Нали знаете как е, когато имаш малко повече свободно време - щукват ти разни работи просто. Всъщност цяла седмица вече експериментирам с нови за мен рецепти, които просто ми хрумват. Странната работа. Признавам - кекса си го изрових от един сайт и след един не много успешен опит и леки корекции се получи вече не само на вкус, но и на вид. Сега съм много щастлива. Прекарах деня в косене на райграса, редене на книги и печене на кекса - щастието е пълно ^^
За да не ви дразня само със снимка, ще каже, че рецептата е лесна:
-кофичка кисело мляко
-чаена чаша брашно (от големите)
-също толкова голяма чаена чаша захар
-2.с.л. какао
-канела на вкус
- 2-3 пакерчета ванилия
- една с. л. сода бикарбонат
- 2 с.л. олио
- лешници
Да не забравим да намажем тавата с масо/маргарин/олио каквото и да е, за да не залепне. Изпича се добре, разбира се. Отгоре съм го поръсила със ситно нарязън шоколад. Вкусничко си е да ви кажа :") Бон апети!
Защо казвам, че съм нагазила в лятото ли...ами дори ми остана малко време да ми се въртят странни идеи из главата - направих кекс. И се хваля не за друго, ами е първият кекс, който пека. Нали знаете как е, когато имаш малко повече свободно време - щукват ти разни работи просто. Всъщност цяла седмица вече експериментирам с нови за мен рецепти, които просто ми хрумват. Странната работа. Признавам - кекса си го изрових от един сайт и след един не много успешен опит и леки корекции се получи вече не само на вкус, но и на вид. Сега съм много щастлива. Прекарах деня в косене на райграса, редене на книги и печене на кекса - щастието е пълно ^^
За да не ви дразня само със снимка, ще каже, че рецептата е лесна:
-кофичка кисело мляко
-чаена чаша брашно (от големите)
-също толкова голяма чаена чаша захар
-2.с.л. какао
-канела на вкус
- 2-3 пакерчета ванилия
- една с. л. сода бикарбонат
- 2 с.л. олио
- лешници
Да не забравим да намажем тавата с масо/маргарин/олио каквото и да е, за да не залепне. Изпича се добре, разбира се. Отгоре съм го поръсила със ситно нарязън шоколад. Вкусничко си е да ви кажа :") Бон апети!
събота, 16 юни 2012 г.
Кампания за насърчаване на туризма в Македония
Може много да им се подиграваме наистина и иронизираме, но евала за кампанията! Е, няма такава самоирония! Ние си се гордеем уж с чувството за самоирония и способността ни да се надсмиваме над себе си, но това си е върха : ) Силни поздравления и адмирации. Всъщност като ги гледам клипчетата, може и ние да се поучим от тях, поне малко. Това е линка към сайта - http://varnasummer.com/gledane/191-kampaniya-za-nasurchavane-na-turizma-v-makedoniya.html - клипчетата са наистина униклани, гледай те ги! Гарантирана голяма доза смях ^^ И се пазете от страшните видове... То тяхното -ходи по хората.
четвъртък, 7 юни 2012 г.
„Така съдбата чука на вратата”
Превъзмогване на страданието в поемата
„Cis moll”
„Така съдбата чука на вратата”
Съдбата чука на вратата. Трябва да й отвориш или ще влезе през прозореца. Нямаш избор. Не можеш да избереш какво да ти поднесе живота – можеш само да решиш как да го посрещнеш и приемеш.
Живота често поднася повод за усмивка и радост, но понякога – сякаш за да успеем да ги почувстваме по-силно – отнема най-скъпото и ценното за нас. Пречупва и прекършва същината и духа. Очаква се да превъзмогнеш страданието, но това не е като да удряш, с колкото сила имаш – трябва да понасяш ударите. Душата страда, агонизира, няма дихание, само болка. Опожарена е и пламъците още тлеят – а трябва да се възроди по-силна и красива от всякога. От хаоса се ражда нов ред, а след огнения залез и тъмнината следва изгрева, с причудливите нюанси на светлината.
„Невятен говор” на звездите и „полухване с дихание” – вечерта разказва своята история. Вятърът е понесъл въздишка на двама влюбени и самотния стон на една душа, прошепнати мечти, звездите – надежди и тъги – каква ще е твоята история? С какво ще я допълниш, като си загубил всичко? Загубил най-ценното – сякаш си слепец. Трябва да се научиш да виждаш през душата си. Опожарената душа – в адски пламъци, и ровиш из жаравата, а намираш само сенки на отминали надежди, пусти обещания. Търсиш покой, но в покоя няма съществуване. Смъртта е вечният покой – нима с това ще допишеш разказа? Нима смъртта и падението могат да бъдат принос към живота?
За музикант, като Бетховен – слуха е изключително важен, но слухът е само средство за възприемане, а не за възпроизвеждане и творене. Музиката и усещането за ритъм се намират в самия човек, в кръвта му. Усещането за живот е в пулсиращите вени. Загубата на слуха за околния свят, не погубва усета за хармония и таланта на музиканта. Възприятието за света и звука е изгубено, но не и усещането за тях. Когато човек изгуби посока в живота, това не значи че е изгубил и силите, които го карат да върви и да се бори :
„и загубата на един слухЧовек преоткрива себе си в страданието. Чрез него може да усети цялата сила на болката и тъгата. Минавайки през отчаяние, бунт, робтене, яд и безумие, следва примирение и превъзмогване на страданието – оставайки го да притъпи сетивата и възроди за нови чувства. Когато съдбата поднася изпитания трябва да избираш – възход или падение. Нямаш време да анализираш и решаваш, а да действаш. Стоиш и говориш колко е шибан живота или го променяш. Примери като Бетовен и Омир могат да възхитят и вдъхновят чрез силата на духа си. От една страна незабравимите и всеизвестни музикални и литературни творби, а от друга – силната воля на човешкия дух, който превъзмогва болката и недъга. Отказа от поражение и намиране на сили и вдъхновение дори след тежка загуба. Бетовен не остава известен с глухотата си, нито Омир със слепотата. Известени са техните таланти и дарби, които не могат да бъдат помрачени от изпитанията.
нелесно тъй убива идеала”
Съдбата поднася възможности, а човек решава какво да прави с тях. Няма добър и лош шанс,то е просто шанс зависи как ще го отиграеш. Талант е да се наслаждаваш на щастието, да го откриеш и да съумееш да го запазиш. Талант е да приемаш и да превъзмогваш несгоди и препятствия. Не се прощава, а се надживява, защото човешката душа има изумителната способност да се пречиства, да изплаче мътното и гнилото и да се избистри, като възраждащия се феникс от пепелта. За това и няма смисъл да „рощеш” срещу съдбата, защото „Ти имаш свой особен дял” - пишеш своята история в живота. Имаш своята същност, енергия и душевност, които отдаваш на света и чрез които ще те помнят като пораженец или боец.
Така и в произведението „Cis moll” от Славейков, лирическия герой превъзмогва страданието си, намира сили да продължи. Домогва се до същината и през бунта, безумието и хаоса създава нови ритми. Сякаш губейки връзка с околния свят, се потапя във своя вътрешен свят на хармония и музика. Пречиства душата си и възвисява духа чрез творене. Въпреки тежката загуба, той има още много да дава и описва чувствата си в ноти. Той не само превъзмогва страданието, но чрез него успява да вдъхновява:
„запалиш в хорските сърца
и възгорени, да ги възвисиш”
Нещо старо и малко позабравено. Спомням си как преди около година един от най-добрите ми приятели трябваше да пише есе на тази тема :") На това се и дължат елементите на итерпретативното съчинение, никога не съм ги харесвала и съм ги обръщала на есета.
вторник, 5 юни 2012 г.
петък, 1 юни 2012 г.
Хакуна матата
Навярно всички знаят песента от "Цар лъв" - http://www.youtube.com/watch?v=U6vLAa-kylM , дори тези (ако има такива), които не са гледали самото детско. За мен лично е едно от любимите ми и съм го гледала сигурно стотици пъти като хлапе, пък и по пораснала :") Не веднъж се е случвало да имам лош ден и да си оправя настроението тананикайки си песничката. Знам, че сигурно звучи странно, но пък...простите неща са най-добрите понякога :") Може да пробвате някой път, просто тананикайте, може и да си припявате, ще видите че няма как да не се усмихнете. И така преди сигурно вече няколко години бях търсила из нета песента, слушах я на какви ли не езици, звучи доста интересно и забавно на някои от тях.
http://www.youtube.com/watch?v=SMPvdhPXvr4
http://www.youtube.com/watch?v=weR8hK2u3Q4
И така...схванахте идеята, на който му е интересно може да порови из "юпа тупа", знаете как. Разгелждайки клипчетата обаче реишх да проверя какво има на изображения и попаднах на една много интересна статия относно значението на един символ и то в сайт за татуировки. Стори ми се красива картинка и ми беше интересно каква е връзката с "хакуна матата", та реших да цъкна. Представете си изненадата ми, когато разбрах, че просто това е символа за "хакуна матата" на суахили. Всъщност в оригинал думата идва в оригинал думата идва от този език, а в превод - "без проблем" -"it's mean no worries...". Много ми допадна. Оказа се, че суахили е много древен африкански език, а от 2004г. е и официален работен език за Африканския съюз.
От както намерих символа, като изключим само временни промени е редовна снимка на скайпа ми, а наскоро един приятел ме подсети за песентта. Когато му споделих значението на символа остана много изумен и се замислих, че всъщност това е доста млако известен факт. Струва ми се интересен и реших да споделя :") Лека нощ и хакуна матата.
http://www.youtube.com/watch?v=SMPvdhPXvr4
http://www.youtube.com/watch?v=weR8hK2u3Q4
И така...схванахте идеята, на който му е интересно може да порови из "юпа тупа", знаете как. Разгелждайки клипчетата обаче реишх да проверя какво има на изображения и попаднах на една много интересна статия относно значението на един символ и то в сайт за татуировки. Стори ми се красива картинка и ми беше интересно каква е връзката с "хакуна матата", та реших да цъкна. Представете си изненадата ми, когато разбрах, че просто това е символа за "хакуна матата" на суахили. Всъщност в оригинал думата идва в оригинал думата идва от този език, а в превод - "без проблем" -"it's mean no worries...". Много ми допадна. Оказа се, че суахили е много древен африкански език, а от 2004г. е и официален работен език за Африканския съюз.
От както намерих символа, като изключим само временни промени е редовна снимка на скайпа ми, а наскоро един приятел ме подсети за песентта. Когато му споделих значението на символа остана много изумен и се замислих, че всъщност това е доста млако известен факт. Струва ми се интересен и реших да споделя :") Лека нощ и хакуна матата.
вторник, 28 февруари 2012 г.
Song of the clowns
Де се бавиш мое цвете...
чуй как твоят мил зове те
с бликващ от сърцето зов.
Стига скита и се мая,
всяко скитане накрая свършва с ласки и любов.
Че любовта не се отлага
тя веднъж, ако избяга,
де ще иде се незнае.
Не отвръщай - време има!
Днеска ме люби любима,
младостта не е безкрай!
Това е цитат от албума на Панчо Владигеров и Милчо Левиев. Миналата година го представиха на Мартенски музиклани дни и съм безкрайно щастлива, че ги чух на живо и успях да си закупя и албума. Разкошен е и музиката е толкова красива!
Абонамент за:
Публикации (Atom)