"За мишките и хората"

На 28.11.11. с много голямо вълнения и очакване отидох на постановката "За мишките и хората"- по романа на Джон Стайнбек. Голямо очакване първо заради самата постановка - чела съм книгата и определено имах очаквания и второ защото три седмици по-рано бях престъпила за пръв път прага на театър "Иван Вазнов" с едно оргормно вълнение. Едва ли не усещах пеперуди в стомаха, когато вървях към него и се приближавах, не мога да го обесня, навярно на много хора се струва смешно, но си беше факт. Просто голяма мечта ми е да посетя големите сцени из народния театър и да гледам спектакъл там, чувстовто е някак друго си :") Постановката се играеше в зала "Сълза и смях", която се намира на "Раковска" и се помещава в бившия театър "Сълза и смях", който мина към "Иван Вазов". Сами се сещате, че това беше внесло лека объркване първоначално в мен, но бързо се ориентирах и с голямо удоволствие разгелдах театъра. Много симпатичен бих казала, с голямо и красиво фоайе, вито стълбище и доста приятнна сцена. Все пак, живея с архитект, няма как да не обърна внимание и на това :"). Иначе самата постановка оправда очаквнията ми, беше страхотна! Много добра. Придържаха се към книгата успещно и умело предаваха внушението на автора. Останах много доволна. Декорите бяха добри и музиката подбрана както трябва. С две думи, всичко беше чудесно. В главните роли играга Асен Блатечки /Лени/ и Калин Врачански / Джон/. Ако трябва да бъда искрена, в нашумялата си роля в "Стъклен дом", Калин Врачански не ми харесва особено. На голяма част от публика той е известен точно с тази роля и всички са му страшни фенки и фенове от там, но мен просот не ми допада. Добре, но играейки в театъра този човек определено ме грабна и спечели с присъствието си на сцената. Игра превъзходно и когато разказваше за мечтата на двамата приятели, как ще си имат малка фермичка - 10 акра, и описваше къщичката и двора, градина...чугунената печка - всичко това се появяваще пред очие ми и едвали не усещах топлината на печката пред мен. А от Асен Блатечки също останах приятно изненадана. За него мога да кажа, че го харесвам като актьор от по-рано, преди също съм гледала постановки с него и винаги ми е допадал като игра. Интересното този път беше, че за първи път имах възможност да го гледам в различна роля от тази на "лощото момче". И той се справи страхотно. Всъщност той играе един идиот, но с голямо очарование. Нямаше много реплики, но това не му пречеше да има много силно присъствие на сцената и да пленява публиката с майсторска игра на сцената. Двамата актьори като екипи, определно си заслужава да се гледат - страхотни са! Определено беше вечер, пълна с емоции - гледах постановка по един от любимите ми автори и преодкрих един добър актьор, след което с приятелката, която ме придръжаваше на театъра ис направихме красива нощна разходка из центъра на града :") Ето такива вечери обичам в столицата ни!