200 неща

Това е един малко позакъснял пост. Преди около месец сестра ми си припомни за този списък - "200 неща, които трябва да направиш докато си жив" Била попаднала на него от приятел преди години, а сега го допълни с още няколко изпълнени неща. Идеята бе да го попълваме заедно, но аз имах пробелми с блога, но все пак реших, че и аз мога да се включа, а кой знае след време с кавко ще го допълня :")

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза от вътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някой на свещи в банята
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз (до край)

11. Бънджискок
12. Да посетиш Париж
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетих спортно събитие на огромен стадион
17. Да се качиш на кулата в Пиза
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе

21. Да смениш бебешки пелени
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
24. Да се напиеш с шампанско
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да избухнеш в смях в неподходящ момент
28. Да участваш в побой
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се отървеш от работа без наистина да си болен

31. Да поканиш непознат(а) на среща
32. Да участваш в битка със снежни топки
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
34. Да изкрещиш силно колкото можеш
35. Да държиш агънце в прегръдките си
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия
37. Да плуваш гол в полунощ
38. Да плуваш в ледено студена вода
39. Да проведеш истински разговор с просяк
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение

41. Да се возиш на високоскоростно влакче
42. Да биеш дузпа
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни
44. Да танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа
45. Да говориш цял ден с чужд акцент
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент
48. Да имаш два хард диска в компютъра си
49. Да посетиш всички 23 кантона/провинции за други държави
50. Да си харесваш работата във всяко отношение

51. Да се погрижиш за някой, който е пиян
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка
53. Да имаш откачени приятели
54. Да танцуваш в чужбина с непознат
55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
56. Да откраднеш табела от улицата /даже и чистачки ;) /
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
58. Да участваш в демонстрация
59. Да опиташ freeclimbing
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи

61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
62. Да скачаш с парашут
63. Да посетиш Ирландия
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати
66. Да посетиш Япония
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия
68. Да издоиш крава
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети
70. Да се представиш като известна личност

71. Да пееш на караоке
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така
73. Да позираш гол пред непознати
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта
78. Да си играеш в дъжда
79. Да посетиш автокино
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш

81. Да посетиш великата китайска стена
82. Да се покачиш на високо дърво
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро /Linux !/
84. Да основеш собствена фирма
85. Да се влюбиш щастливо и споделено
86. Да посетиш известна историческа местност
87. Да научиш някой борбен спорт
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра
90. Да се ожениш

91. Да играеш във филм
92. Да провалиш купон
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
94. Да целуваш някого докато му се завие свят
95. Да се разведеш
96. Да правиш секс в офиса
97. Да не ядеш 5 дни
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал
100. Да пътуваш с гондола през Венеция

101. Да се татуираш
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
103. Rafting
104. Да се покажеш по телевизията като “експерт”
105. Да получиш букет без причина
106. Да мастурбираш на обществено място
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо
108. Да научиш десетопръстната система за писане
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика
110. Да посетиш Лас Вегас

111. Да запишеш собствена музика
112. Да търсиш планински кристали в Алпите
113. Да имаш One-Night-Stand
114. Да посетиш Тайланд
115. Да видиш как живеят бежанци
116. Да си купиш къща
117. Да удариш колата си докато маневрираш
118. Да си погребал някой/двамата родители
119. Да си обръснеш интимното окосмяване
120. Да пътешестваш с кораб

121. Да говориш повече от един език гладко
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
123. Да прекараш нощ в пустинята
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
125. Да попълниш сам данъчната си декларация
126. Да отгледаш деца
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
129. Да определиш собствената си звездна констелация
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина

131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци
132. Да напишеш писмо до правителството
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек
134. Да дариш кръв
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти
138. Да си направиш разкрасяваща операция
139. Да оживееш след тежка катастрофа
140. Да напишеш статия за важен вестник

141. Да отслабнеш една трета от теглото си
142. Да гушнеш някой, за да го успокоиш
143. Да караш самолет
144. Да погалиш Stachelrochen
145. Да разбиеш сърцето на някой
146. Да помогнеш на животно да роди
147. Да си изгубиш работата
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
149. Да си счупиш кост
150. Да скочиш от 10 метра в басейна

151. Да отидеш на фотосафари в Африка
152. Да караш мотор
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу
155. Да стреляш с оръжие
156. Да ядеш набрани от теб гъби
157. Да яздиш кон
158. Да поставиш страницата си в интернет
159. Да правиш секс във влак в движение
160. Да си бил на място в борсата за акции

161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек
165. Да пропътуваш всички 7 континента
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
167. Да произведеш сам хартия
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
169. Да дариш сперма или яйцеклетка
170. Да си научил някой от класическите танци

171. Да видиш собствената си снимка във вестника
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
173. Да убедиш някой в нещо, което за теб е изключително важно
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
175. Да тръгнеш отново на училище
176. Да летиш с парапланер
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп
178. Да погалиш хлебарка
179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш
180. Да прочетеш Омировата Илиада

181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша
183. Да присъстваш на златотърсачески процес
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Много часова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина и двойно по-възрастен
189. Да те изберат на обществена длъжност
190. Да създадеш собствен компютърен език

191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
192. Да оставиш някого, когото обичаш на чужди грижи
193. Да сглобиш сам компютър
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството
195. Да имаш щанд на някой уличен фест
196. Да си боядисаш косата
197. Да бъдеш DJ
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
200. Да те арестуват

Зелените пространства

http://www.youtube.com/watch?v=1uIJa5-7Uao

Неделна разходка

http://www.youtube.com/watch?v=pjzPEqhELJ8&feature=player_embedded

ThinkGeek

Наскоро попаднах на много интересна статия за едно от най-новите изобретения на ThinkGeek, а именни - Electronic Rock Shirt. До сега не бях чувала, за сайта , но се оказа едно много забавно и интересно място, пълно с оригинални и щури идеи. От сайта може да се закупи и да ти оставят някой продукт, но дори да решиш, че не ти е по джоба, то оне ти дава доста идеи с които да експериментираш и с подръчни материали или поне на мен ми да де няколко идея :")

Въпросната тениска, покрай която намерих и сайта, преставялва ето това http://www.thinkgeek.com/tshirts-apparel/c498/#tabs . Нещо, като..хаде да посвирим на тениска. Самото свирене е много лесно, защото всеки един бутон представлява основен акорд. Имате възможност да свирите много класически рок песни и то с доста малко умения. Електронната китара риза не е играчка, която играе предварително консервирани музикални рифове, той е истински музикален инструмент, който ви позволява да играете любимите си песни. Тениската включва истински струни и специални магнити, чрез които избираш желания тон. Хубавото е, че когато свалиш струните и магнитите, тениската става най-обикновена, с щампа на китара и може да бъде изпрана и приведена във вид за следващото изпълнение и рок концерт :")

Караоке

Последно време често ходя в Max Club, което се оказа много приятно и весело място. Често има музика на живо, jazz session, концерти, а в определени вечери всяка седмица има и караоке. Честно казано, гледам да не мъча много много хората с пеенето си, защото яко бях музикална щях да съм инвалид. Шегата на страна, обичам музиката много, но пеенето определено не е от талантите ми / въпреки, че наскоро се престраших и заедно с Второто аз пяхме цели две песни..цели силно казано, но това е друга тема/. В крайна сметка идеята на караокето е да се забавляваш - ти и всички останали около теб. Бих казала, че веселието е гарантирано. Тук таме има и някои добри изпълнители :"). Друго, което много харесвам е, че звучи предимно рок ^^ \m/ и стари хитове. Така...толкова за мястото. С две думи много е готино и купона е на макс - буквално :")

Това от което ме вдъхнови за публикацията, бе всъщност една статия във вестник "Телеграф", на която случайно попаднах днес. Беше за гениите умиращи в мизерия. Едно от открията, за които споменаваха, беше именно Караоке Оказа се, че създателят му е Даисука Инуе, който не се е сетил да патентова откритието и не спечелил чак толкова, но откритието му носи забавление на маса народ по света. Това, което всъщност разработил той / още през 1971г./ представлява една дървена кутия, която нарекъл 8-Juke. В нея имало касетофон, усилвател за китара и касичка за монети. Нарекъл я караоке, което на японски означава "празен оркестър" и е термин за плейбека, който певиците ползвали, когато нямат оркестър. Инуе започнал да дава машината под наем на местните барове. Една песен струвала 100 йени или около долар. През 90-те години караокето е вече голяма индустрия, използвана от компании и за което Инуе не получил цент. Много съжалявам за което, но и много благодаря на човека за изобретението.

Историята ми се стори интересна и затова реших да я споделя, с теб - незнайни читательо :") И ако случайно никога не си посещавал караоке бар, ами - време ти е.

Джаги

Няма да е хубава петък вечер без игра на джаги. Това е като правило за компанията. Хич да не е доста играем и си е голяма зарибявка. Всеки си има теории и тактики, любими удари, златни голове и т.н. В последно време всички говорят за световното по футбол, та аз реших да поговорим малко по-сериозно за джаги. :")

История
След като истинският футбол се налага през 1860 г. следват много и различни опити за симулации на тази игра, особено след 1890 г. Използват се върви и/или лостове за задвижване на играчите, за да ритат топката.

Ранните патенти започват след 1900 г. Най-ранната версия, която използва хоризонтални пръти, свързани за играчите, които ритат топката при завъртане, е показана в Бирмингам през 1913 г., но играта е била само между два вратаря. Някои определят Франция като първи производител през 1920 г. на маси, подобни на тези, които виждаме днес. Има спорове, че първа е била Германия.Испанците пък твърдят, че 17-годишният Алехандро Финистере е изобретил масата през 1936 г., за да се играе през влажните дни в Монтсерат, Каталуния. Папарт, който развива турнирния футбол на маса в Америка, твърди, че играта би могла да има и китайски корени.

Сигурно е обаче, че Футбола на маса се играе доста дори дори. Тази игра се играе на международни турнири, като напредналата техника демонстрира необикновена координация „ръка-око”. Разбира се играта е много забавна и ние трябва да изкажем голяма благодарност на този, който е създал тази игра независимо от коя нация е!

Спорта
Самата идея на играта е доста лесна за схващане. Пускаш топчето през дупката и се опитваш да вкараш гол. За предпочитане в правилната врата - на противника. От там нататък вече е въпрос на трениране и намиране на твоя метод за игра. Има професионалисти, които могат да движат топката със скорост от 56км в час! Имайки впредив размерите на масата и че топчето се задвижва със силата на удара ти.... ами сами може да си направите изводите. Аз лично не желая да се изпречвам на пътя на тоя човек.
Често това кой от коя страна е се определя от хвърляне на монета. Друго правило е относно въртенето на играчите на 360градуса. Като цяло се приема за незаконно, но има някои изключения. Зависи от многообразните вариации на правилата - зависи от кокретния турнир и това кои правила е приел.
Има и различен брой точки - стандартните са 11, но варират също така 5, 10, а също и 7. Масите от своя страна са обикновенно 120см дължина на 61см ширина.

Роботите
Изненадващо /или поне за мен/ се оказа, че има и разработени роботи, които да играят джаги. Идеята е разработена във University of Freiburg / Фрайбург/. Твърди се, че робота може да победи 85% от случайни играчи. Използва се камера, поставена под прозрачна маса, която да следи топката и електронна система, която да контроира въртящ се мотор, идеята на който е да завърти и самата дръжка с играчите. Твърди се, че робота губи средно 1 на 10 игри, но това са резултати срещу случайни играчи. Което ще рече средно 85 процента успеваемост, но поставени срещу професионалисти процентите падат едва до 10. Все още се разработва друг тип роботи в Дания. При тях камерата се монтира над обикновенна маса.


Интересен факт - Енрико Лехталер, Александър Грубер, Кристиан Негеле и Роман Шелинг играли непрекъснато точно 51 часа и 52 минути и държат рекорда за нйа-дълга игра.
Най-голяма маса, ако не се лъжа беше пригодена за около 35-40 играча, но не мога да се сетя за точната бройка, а google играе номера. Факт е обаче, че има и такъв рекорд.

В обобщение - джагите е разкошна игра. Забавна е, приятна, също така тренира много рефлексите и нервите. Страхотен начин да прекараш време с приятели и да... ест. върви и с бира :")

Шумотевицата и действието се завъртват бързо, преобръщат
Тихо е
Усещам единствено туптенето на сърцето
туп-туп...
Бързо, прескача, насича. Недостиг на въздух
Грешно е
Искам да влезе в ритъм
Можеш ли да го успокоиш?
Да го накараш да бие правилно?
туп-туп...

А мястото на пеперудите не е в стомаха
то е там - на свобода!
Летят волно и красиво
Лекият полъх на криле, предизвиква буря - хаус
Нов свят се ражда
Твоят полъх преобърща моя

Бирата

The Lord bless Charlie Mopps, the man who
invented beer, beer, beer, tiddly beer, beer beer.

Beer...Хубава студена бира, разхлажда в горещите дни, но пък върви и в студените. Бирата е за след тежък ден както и за празнуване. Върви с мач, но може и без него. Бирата въври на морето, но море не ти е нужно. Върви с приятели...но пък и без тях :") Бира!!! Това любимо хмелно сокче ^^ Признавам, че е една от любимите ми напитки, но си дадох сметка че като цяло не съм запозната добре с историята й. Чарли Мопс е нейният мистичен създател, както с казва в пиянската песен "beer, beer, beer". Всъщност, след кратко проучване стана ясно, че третата най-популярна напитка, след водата и чая е бирата.
Бирата води началото си още 6 хиляди години преди новата ера и е вписвана в исторически документи от Египет и Месомопотамия. Ранните шумерски писания съдържат препратки към бирата, а молитвата към шумерската богиня Нинкаси (Ninkasi), известна като "Химн на Нинкаси (The Hymn to Ninkasi)" служи едновременно както за молитва, така и като метод за помнене на рецептата за производство на бира и по този начин се е предавала през поколенията.
Първоначално бирата била произвеждана от жените в семейството и я продавали, за да припечелват нещо / и после бирата била мъжка напитка. Ще ви се ;Р/. През 7 век бира започнали да произвеждат масови във манастири в Европа. Повечето бойни изкуства също възникват в манастири, между впрочем.Интерес факт струвами се, но за манастирите друг път. Относно бирата - до началото на 19 век е била предимно домашно производство, но след Индустриалната революция това се променя и преминава на автоматизирани пивоварни.
В България първите домашни пивоварни били направени още преди освобождението. Официалното начало обаче се дава в Пловдив, където двамата швейцарци Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер създават първата пивоварна - Каменица.Двамата са в България във връзка със троящата се железница, но насърчавани от приятели отварят малка домашна пивоварна, която много бързо се разраства и избират място за бъдещата фабрика. Въпросното място е тревисто, мочурливо и каменисто, с постоянно бликаща студена вода. От него се отломявали камъни, от където му остава името Каменица тепе. Пивоварната фабрика там се построява в периода 1879 – 1881 г.

Друга доста популярна бира в България и моя любима е Загорка. Нейната история не е толкова романтична - 1902г. завършилият образованието си в Прага д-р Кожухаров отваря пивоварна фабрика в Стара Загора. В новото предприятие се влагат капитали на местното Кредитно акционерно дружество “Бъдащност”.Следва бързо развитие и разрастване, което води и до нови инвестиции и капитали. През 1958г. пивоварната вече произвеждат 120 хиляди хектолитра бира, а през 1980 вече са над 450 хиляди хектолитра. Лиценз за други марки бира са:
# Gold
# Ариана
# Столично
# Heineken
# Amstel
# Starobrno
# Kaiser

Heineken
В България Heineken е една от най-престижната и най-бързоразвиващата се интернационална марка.
На Heineken дължим : първата в света система за наливна бира за вкъщи – BeerTender; първата алуминиева бутилка от 330 мл; мобилни инсталации за наливна бира за заведения; Extra Cold концепция за сервиране на бирата на температура под 0°C

Guinness
Много интересна и световно известна е бирата Гинес. Arthur Guinness Son & Co. е пивоварна създадена през 1756 от Артър Гинес в Дъблин, Ирландия.
Най-известната им бира е силна тъмна бира (вид черна бира), широко разпространена под името Гинес (Guinness). За първи път понятието тъмна бира е било употребено през 1677, почти 50 години преди рождението на Артър Гинес.

Отношението на белгийците към бирата е както на французите към виното. Известна тяхна бира е LEFFE Започва да се прави в Абатство Нотер Дам де Леффе, основано през 1152г. на река Мюз в провинция Намур в южна Белгия. Абатството Леффе е имало и много тежки времена: през 1460г. то е било унищожено от наводнение; през 1466г. пожар е нанесъл тежки поражения; през 1735г. войници са повредили пивоварната; през 1794г. абатството е било плячкосано. Въпреки това през 1952г. бирата била възродена там и е известна дори в наши дни.

Има стотици марки бира, ноооо мисля, схванахте основното :") Единственото нещо, което ще допълня е - Наздраве!

Тази вечер бях на един страхотен джаз концерт. Това е един от многото хубави концерти, оргарнизирани тази година по повод 50-годишнината на Муикалната гимназия в град Русе. Много известни музиканти от световна класа, бивши възпитаници, дойдоха специално за да уважат фестивала. Тази вечер, беше посветена на джаз музиката. Както и самите музиканти споменаха с балгодарност за това, че никога не са ги спирали да свирят както рок, така и функ, джаз, класика..оставили са ги да развия талантите си. Резулата - прекрасан музика.
Най-голямо впечатление, обаче тази вечер ми направи High Time. Групата е страхотна. Не спрях да се усмихвам цяла вечер, влюбих се още с първия изсвирен тон. Стила, който свирят се води алтернаивен рок, а също и фънк. Различно е от това, което по принцип слушам, но признавам - успяха да ме грабнат. А и не само мен,но и цялата публика. Внесоха много настроение, още със самото си появяване на сцената - нежно и небрежно, с големи и лъчезарни усмивки. Прекрасни музиканти. HIGH TIME е колаборация от тримата музиканти – Антони Рикев (WahTony) – китара,Николай Данев – барабани, Радослав Славчев – бас.
Тримата започват да свирят заедно в русенската група „ Ahead “ След като завършват музикална гимназия, заминават да следват в София, където продължават да свирят заедно и поотделно за различни формации като „ Tri O Five “, „ Safo “, „ Дърти Пърчис “.
Беше истинско удоволствие да се чуе такава музика. Естествено, всеки от тях тримата демонстрира по някое и друго соло, което те оставя направо без дъх. Благодаря им, за невероятното шоу, коеот направиха.

Искам да те докосна

Без да боли
Просто както го прави вятърът
Без усилия и без следи
Полъх...
Усмихни ми се

Обичам приказките
Вярвам в тях
И все сама си ги измислям
За твоята приказка
Благодаря!
Тя е красива и е истинкска
Повярвах, че съм в
приказния свят
И съм щастлива...
И наистина...


Величка Бонева

без извинение

Свикнала съм сама да се грижа за себе си и нямам нужда няккой да го прави вместо мен. Обичам да се раздавам и на пук на всичко имам още много енергия за даване. Това че съм успяла да усмихна някого или да му дам сили, по странен начин ме изпълва с мотивация и щастие. И нямам нужда да бъда спасявана и обгрижвана.Бариерите си ги прескчам сам, не ми е притрябвал бял кон с рицър. Не съм жалка - не искам съжаление. Не изпитвам зависимост. Силна съм! Няма да се извинявам за това. Когато обичам някого съм с него не зарди нуждата от него, а просто защото ми е приятно да го има. Не желая фоеверки и звезди, нито безсънна да броя овце в ноща. Напразните декларации на чувства можеш да си ги вземеш на излизане. Не са ми необходими. Искам...искам някой, който няма да обърква пулса ми, а напротив - ще ме прегърне и ще накара сърцето ми да влезе в ритъм, да се успокой и забие здраво и силно. Ще познава добрите ми черти, но ще обича недосатъците ми. Не искам да тичат след мен, а и да тичаш напред е безмислено - няма да те следвам. Може да вървиш с мен...виж това вече ще е интеренсо. Можеш ли да издържиш на темпото?

В час по физика

Изчислете траекторията на падаща сълза, с първоначална скорост тъга. Рекушира в устни и пресича солена пътека, следваща извивките на лицето. Пада рязко и отсечено. Движението е равноускорително с максимална скорост болка и ускорение - самота.Събират се в длан. Пръстите са ледени, студенината е събрана в тях. Как да ги стоплим? Няма дъх.

- Ти с машина човееек
-Много си здрава. Ама много!
-Болеше ли като захапа?
-На теб нищо ти няма.
-Винаги намираш начин...
-Ти си най-прекрасната
-Никога не бъди тъжна!
-Ще се справиш!
И благодаря на всички, които така любезно решите да проверите колко по-точно мога да понеса и отзивчиво прибавяхте още. Пак заповядай те. За вашата помия, благодаря, от нея се научих да понасям още... Има ми хиляди неща. И да ще се справя, и да ще намеря начин, защото няма да се дам. Това съм аз, пред вас, с отворена рана и кърви. Още някой да иска да види? Някой..не?! И няма нищо възхитително, просто си превързвам раните сама, няма кой друг. А сега...просто ще я оставя да диша. Не ме разбирате? Не сте очаквали? - това си е ваш проблем, аз няма дадавам обяснение защо съм таква. Аз съм...не ме питайте как съм.Добре съм, ще се оправя. Аз съм.

442

I love momentum
I love to engineer
I love this bakery
I love blogosphere
I love the whole world!
and all it's messed up folks
Boom de yada boom de yada
I love your suffering
I love entangled sheets
and kite photography
I love the whole world!
and all its mysteries
boom de yada boom de yada
I love elections
I love transistors
I love weird pillow talk
I love your sister
I love the whole world!
Boom de dyada boom de yada..... http://xkcd.com/442/

И замириса на люляк...

Тази сутрин заедно с небезизвестната Атила/кучето ракета/, внучка й Хера и колежката ми Биси, направихме една невероятна разходка сред природата. Всичко беше много красиво, гората имаше толкова много нюанси на зеленото, носеше се аромат на люляк. След всяко хълмче се разкриваше все по-красив пейзаж. Кучетата се гонеха из житата, да ти се прииска и ти да подскачаш с тях, и гонеха птиците ^^ Вятърът полюшваше житото и си играеше с клоните, почувствах се като в приказка. А разговорите и темите, които засегнахме…ще кажа просто благодаря :”) Закука кукувица и се сетих за поверието – както те хване първата кукувица, така ще ти върви. Нямах пари, нито телефон,бях по оръфана риза и стари дънки…. Бях сред прекрасното поле и синева, кучетата тичаха на свобода / а и аз доста побягах/, бях с добър приятел, с усмивка и щастлива… Пожелах си да ми върви така през цялата година. Тогава ми дойде и идеята да направя този пост и да разкрия малко от магията на Просена.
Това е едно малко село, почти неизвестно, намиращо се в североизточна България на около 18 км от Русе. Селото е крайно, тихо и спокойно. Също така е и моето любимо място, един неизчерпаем източник на енергия и усмивки. Проляла съм не малко пот и кръв за това място и се гордея със всяка една от тях! Наскоро баща ми се прибра и ми разказа, че него ден на работа се появил човек, който започнал да говори и да хвали селото. Разказал как там има едно място с голям двор и много кучета. Там имало рибарник с червени шарани и мнооого голям басейн. Човека така и не разбрал, че всъщност баща ми е тази луда глава с шантави идеи. Стана ни много весело, а и някак хубаво – разказват легенди за нас уау. Замислих се и установих, че наистина историята звучи като приказка. И както Ван Гог е казал: „Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка”. Ето и в момента си стоя щастливо, на верандата където всичко започна преди няколко години /6 ако трябва да сме точни/ точно на един Гергьовден. Баща ми и неговият верен приятел -Иво седяха и тъкмо привършиха една бутилка домашна ракия, когато решиха, че няма нищо по-хубаво от това да ловят риба така както си стоят на верандата. Резултата – рибарника беше изкопан за един ден. След което се почна строителната програма. Всяка седмица се правеше кофраж, бърка се бетон и какво ли още не. Съседите ни бъзикаха, че всеки път като бъркаме бетон вали и затова ходеха да си прибират животните. В 90% от случаите имаха право. Но ест., ние не спряхме до там. Решихме че ни трябва и каскада/водопад/ . За момента все още е на начален етап, но за сметка на това точно до рибарника има ръчно направена пещ за 6 пици или едно агне. Истината е, че няма червени шарани, макар такъв де бе плана ,но все пак си е водоем и въдим жабки^^. В деня в който бе завършен, облицован с камъчета, боядисан и т.н. най-накрая го запълнихме с вода и…решихме, че ни трябва басейн. Хайде всичко то начало^^Аз и тати сами си го изкопахме всичко. И така тук си е едно безкрайно строително поле.
Истината е че по-голямата част от удоволствието е да го правим заедно. Всичко е докарано до някакъв етап, има още много работа, но има време. Легенди също :”) Има и един милион дребни работи, с които няма да ви досаждам. Просена-мястото, където се чувства завършена, себе си…у дома. Място което е градило характера ми. Тук съм работила какво ли не с тати и си спечелих прозвището –добрият син. Разучих околността с Атила по-добре от някои квартали в града и сме правили някои от най-яките купони – за 6май, нова година, 8 декември…Тук също така : 1. Дебела тръба ми падна на главата, но го осъзнах няколко минути по-късно като свързах черното петно в паметта с тичащите хора към мен /обяснява много нали ^^/ 2. Първото ми сериозно запиване. Беше с тати бтв. 3.Проядох шкембе чорба. Специални благодарности на тавариш Азаркин. 4.Заварявала съм на дъжд и в сняг. 5.Правили сме замаска в 12 през нощта отново на дъжд/не питайте как става/. 6.Атила роди 10страхотни палета, някои от които и до сега си търчат на воля сред двора. 7. Аз може и да не обичам да се грижа за градината и цветята, но … -наскоро това беше моя реплика когато се ядосвах на една жена,нищо не разбираща от трендафили или пък лозя. 8.Научих се да правя хубаво домашно вино 9. А също и да стрелям с пушка. И още един куп страхотни неща. Обичам това място! Пожелавам на всеки да намери поне едно такова място, което да нарича свой дом и да му дава сили, просто защото го има.

me me me me me me me me me me me.....what the hell happened with "us"?

Scar

Събуди се, първите слънчеви лъчи си пробиваха път и влизаха в стаята. Протегна се изпод завивката и се усмихна на красивото утро. Той все още спеше до нея. Тя прокара ръка по гърба му и започна да си играе с пръсти. Винаги е обичал да прави така, а и на нея и беше забавно да го изучава, прокарвайки пръсти по рамото, гърба…да следва извивките. Спря ръката си на един белег. Бил го получил докато поправя мотора, а на китката му имаше белег от цигара. Тя се заигра се с кръгчето по кожата…сбиването в бара, порязване от нож…, а ето там – на ръката му имаше един от когато паднал с колелото като дете. Целуна го. Обичаше белезите и да си играе с тях. Всеки носеше своята история, спомен и служи за свидетелство на отминалите моменти. На нея имаше не по-малко белези. Имаше един родилен на пръста, който харесваше особено много. А на дланта си имаше разрез - минаваше точно през „линията на живота”, както я наричаха врачките. Тя не вярваше в предначертаната съдба, човек сам си я кове, но мисълта й допадна -разрез през живота…Пресичаше го дълбоко и оставаше следа, не можеш да я прескочиш. Сякаш го прекъсва, но интересно линията все пак продължава и след него. Има такива белези в живота на хората, които остават следи в самата им същина и душа. Тях не можеш да видиш…няма ги никъде изписани, но те са там – под кожата и тяхната история си ти самия. Те не се премахват с операция и не се покриват с грим. Всяко действие и решение променя живота ти. Едно събитие или човек може да го преобърне. Може да пресече „линията” и да я прекъсне за миг, но живота не се мери с боря вдишвания, а с миговете, които са ни оставили без дъх.
Вдиша дълбоко и отвори очи. Погледна го. Той не беше просто поредния тип, беше го оставила да се докосне до нея и беше станал част от нея. Присъстваше в живота й, дали щеше и да премине през него? Не я интересуваше…беше й хубаво и не й пукаше. Нямаше да отрича. Караше я да се чувства прекрасно…а онова място на дясното му рамо. То си е нейно – сега и завинаги. И там на него, без белези, оставяше своята следа…Събуди се и я притисна до себе си : „добро утре, мило мое” и я остави без дъх…

Петък

Петък вечер – бира, шот, втори рунд, трети…и още един. Оглеждам бара. Няколко шеги и пет приказки за нищо….Опитвам се да запълня празнината, но течността си пробива път из малките цепнатини и ги разширява. Да удавиш мъката в алкохол –ха! Кучката плува добре. Кой съм? Къде? Няма знаци, губя се…аз съм в твоята гравитация. Търся пън на вън, изход. Безтегловност…

,

Соло на китара, рок ритъм. Движа се, скачам, изгрев, поема, птица прелита, отнася мисълта ми. Галопирам, поле, шир, вятър, сокол, дишам…. Отварям очи – класна стая и четири стени. Претъпканият ученически коридор. Пробивам си път до следващия кабинет, през тълпата от безлики лица и сиви гърбове. Стъклени очи. Студено ми е. Имам нужда от свеж въздух, а около мен само цигарен дим. Криволича, търся… избягвам…Един поглед, топъл и примамлив, дълбок и взиращ се. Този винаги търсещ и питащ поглед, винаги един и същ и винаги различен. Гледа ме и все по към мен върви. Сякаш впил се в същината ми и черпи, черпи сили без жал и без да щади сили за мен. Крадец, сляп за моя ден, душа взе и остави тишина. Пусто…пясъчните бури на мисълта и ехото-душата на гласа останаха. Приятел, толкова студена дума…и кой е беден – този който дал е или който е взел?
И на пук на всичко се усмихвам :”) Движа се, скачам, падам, ставам, спрягам глагола „правя”, обичам…И един ден, просто ето така, ще погледна в едни истински очи.

shit happen

Веднъж ме попитаха какво става когато утре някой дойде и ти удари шамар. Какво предприемаш? Няма време да го мислиш, действаш. Често се питам какво ако живота те зашлеви и каже – избирай или 6 часа стоим на масата и си говорим колко е шибан живота или тези 6 часа сме го победили хиляди пъти. Питам се и все ме е яд, че няма универсален отговор, защото когато трябва да взимаш решения, рядко има време за анализи. Живота е разбираем ретроспективно.
Ето на-живота пак ме зашлеви, добре де…не беше живота, просто поредното разочарование. И сега какво? Казват-„като ти поднасят лимони, прави си лимонада”-хитро, признавам. И отчаяно се мъчих да си направя, докато не осъзнах, че всъщност въобще не обичам лимонада. Предпочитам да изям целия лимон и да се насладя на горчивия му вкус, да усетя всяка една пареща тръпка от шамара. Искам да почувствам цялата сила на болката, която е моя, лично моя и ничия друга. И никой да не я докосва, и не смейте да я подслаждате със захар. Оставете тръпчивия вкус да подейства, като противоотрова за лъжовните обещания и напразните надежди, да подейства докато притъпи сетивата и не ги възроди за нови чувства.

k.

Беше събота сутрин и се носеше аромат на дъжд и свежест. Предния ден бе валяло презцялото време, хубав и силен дъжд, точно какъвто обичаше тя. Възползвайки се от липсат на уличния трафик тя се разхождаше по иначе натоварената улица и се наслаждава на птичата песен и мелодоята на капчука. Минавайки покрай едно тунелче изведнъж съзря китара. Тунела беше в едно блокче и водеше към запостелия заден двор. А самата китара беше подпряна на стента, цялата беше покрита с дебел слой прах. Момичето се приближи до нея, в първия момент не посмя да я бутне, изглеждаше толкова крехк а и ...някак самотна. После я взе и седна на земята крастосала крака. Погали я и избърса праха от нея с ръка, след което се пробва да изсвири един тон на нея. Получи се, в нея имаше все още живец. След това е хваня яд, че не умее да свири на китара, винги бе искала да се научи, но така и не го направи, и все пак не и попречи да изсвири още някой друг тон. Стана й мъчно за китарта. Бе толкова запазена и сякаш само чакаше някой да засвири на нея. Момичето се замисли за историята и съдбата на китарата и се зачуди как ли би звучала тя, описана в ноти. Навярно е била нечии добър другар и верен спътник, а той просто я е изоставил. А дали е било просто? Може би тя му липсва и навярно също е така самотен като нея. От кога ли седи там, сама, в очакване някой да докосне струните? С целия този прах китарта надали е била там от вчера , а тя минаваше всеки ден по улицата, ала я вид едва сега. Почувства се и леко гузно. Стоя, прегърнала китарата още известно време, след което започна да плъзга пръсти по струните, без да издава звук, просто ги галеше. А после стана и пордължи разходката заедно скитарата в ръка.

Първоаприлска шега

Вчера /първи април/ Историческия музей реши да направи първоаприлска шега за русенци. И така клуб "приятели на музея", на който съм член заедно с някои мои приятели направихме картонени дрехи. Всякакви - гащи, сутиени, тениски, чадъри, чорапи и какво ли още не и ги закачихме като пране пред музея. Нещо като пречистване от старото и мръсното и готовнист за новия туристически сезон. Не знам дали русенци оцениха шегата, но поне ние се забавлявахме.
Стана ми любопитно от къде всъщност възниква деня на шегата. И след кратко проучване ето ги и резултатите:
Всъщност никой не може да каже кога точно и защо, но в древността хората забелязали, че този цветоносен месец Април е непостоянен и времето е колебливоВ желанието си за веселие нарекли първият ден от него ден на шегата Друга теория е свързана с Индия и тамошния празник на шегата на 31 март.
В древността само Ирландците отбелязвали празника и то в чест на новата година. В Шотландия например празнуват два дена. Прието е на втория ден да се закачат иронични надписи по гърбовете на хората.
Във Франция обичаят е свързан с Карл IX, който през 1564г издал ордонанс, предписващ да се премести началото на годината от 1 януари на 1 април.
В Англия една от най-големите измами, за която дълго после си спомняли вестниците е станала в Лондон през 1860г., когато няколко стотин джентълмени и лейди получили покана да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиване на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на първи април"
Първи април е също така
-международен ден на птиците
-Ден на ислямската република
-национален празник на Кипър
-ден на свободата в Малта
-национален празник на Сан Марино
-ден на семейството в ЮАР

Колко много празници и обичай, човек само трябва да има настроени за веселие. На излъганите-честито. На лъжците...ами евала. Повод за празнуване - всеки ден,така че нека да празнуваме :")

за добро утро

Сутришна разходка
градски прахоляк вместо роса
простора-междублково пространство
тясно ми е, необходима ми е глътка въздух
позната пътека - пресича маршрути
втора линия минава, зареждат магазина, детето завива...
търся вдъхновение
аромата на кафе...
-Здравей
Поглеждам нагоре-
усмивка!

На вън е хубав дъждовен ден, а аз си стоях в стаята и слушах румоленето по перваза. За пръв път от може би вече година на сам ми дойде вдъхновение за писане. Просто почувствах нужда, Нямам претенции за голям талант....може би за мъничък, знам ли поне се опитвам :") Скоро сигурно ще постна нещо, ще си прецените сами. След като цяла сутрин драсках по листа, най-накрая сложих малко ред в мислите си. А това е доста трудно, особенно ако въображаемото ти другарче се кара с гласовете в главата ти. Реших да отдъхна и да се поровя малко из интернет, интересни сайтове, комикси, блогове...и ето на-роди се идеята да си нарпавя и аз блог. Надявам се да се получи добре, ако ли не...ами-виждате хиксчето в горния десен ъгъл нали? Няма да ви подготвям или обещавам нещо кой знае какво, времето само ще покаже. И така...това е за сега. Дерзайте!