И замириса на люляк...

Тази сутрин заедно с небезизвестната Атила/кучето ракета/, внучка й Хера и колежката ми Биси, направихме една невероятна разходка сред природата. Всичко беше много красиво, гората имаше толкова много нюанси на зеленото, носеше се аромат на люляк. След всяко хълмче се разкриваше все по-красив пейзаж. Кучетата се гонеха из житата, да ти се прииска и ти да подскачаш с тях, и гонеха птиците ^^ Вятърът полюшваше житото и си играеше с клоните, почувствах се като в приказка. А разговорите и темите, които засегнахме…ще кажа просто благодаря :”) Закука кукувица и се сетих за поверието – както те хване първата кукувица, така ще ти върви. Нямах пари, нито телефон,бях по оръфана риза и стари дънки…. Бях сред прекрасното поле и синева, кучетата тичаха на свобода / а и аз доста побягах/, бях с добър приятел, с усмивка и щастлива… Пожелах си да ми върви така през цялата година. Тогава ми дойде и идеята да направя този пост и да разкрия малко от магията на Просена.
Това е едно малко село, почти неизвестно, намиращо се в североизточна България на около 18 км от Русе. Селото е крайно, тихо и спокойно. Също така е и моето любимо място, един неизчерпаем източник на енергия и усмивки. Проляла съм не малко пот и кръв за това място и се гордея със всяка една от тях! Наскоро баща ми се прибра и ми разказа, че него ден на работа се появил човек, който започнал да говори и да хвали селото. Разказал как там има едно място с голям двор и много кучета. Там имало рибарник с червени шарани и мнооого голям басейн. Човека така и не разбрал, че всъщност баща ми е тази луда глава с шантави идеи. Стана ни много весело, а и някак хубаво – разказват легенди за нас уау. Замислих се и установих, че наистина историята звучи като приказка. И както Ван Гог е казал: „Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка”. Ето и в момента си стоя щастливо, на верандата където всичко започна преди няколко години /6 ако трябва да сме точни/ точно на един Гергьовден. Баща ми и неговият верен приятел -Иво седяха и тъкмо привършиха една бутилка домашна ракия, когато решиха, че няма нищо по-хубаво от това да ловят риба така както си стоят на верандата. Резултата – рибарника беше изкопан за един ден. След което се почна строителната програма. Всяка седмица се правеше кофраж, бърка се бетон и какво ли още не. Съседите ни бъзикаха, че всеки път като бъркаме бетон вали и затова ходеха да си прибират животните. В 90% от случаите имаха право. Но ест., ние не спряхме до там. Решихме че ни трябва и каскада/водопад/ . За момента все още е на начален етап, но за сметка на това точно до рибарника има ръчно направена пещ за 6 пици или едно агне. Истината е, че няма червени шарани, макар такъв де бе плана ,но все пак си е водоем и въдим жабки^^. В деня в който бе завършен, облицован с камъчета, боядисан и т.н. най-накрая го запълнихме с вода и…решихме, че ни трябва басейн. Хайде всичко то начало^^Аз и тати сами си го изкопахме всичко. И така тук си е едно безкрайно строително поле.
Истината е че по-голямата част от удоволствието е да го правим заедно. Всичко е докарано до някакъв етап, има още много работа, но има време. Легенди също :”) Има и един милион дребни работи, с които няма да ви досаждам. Просена-мястото, където се чувства завършена, себе си…у дома. Място което е градило характера ми. Тук съм работила какво ли не с тати и си спечелих прозвището –добрият син. Разучих околността с Атила по-добре от някои квартали в града и сме правили някои от най-яките купони – за 6май, нова година, 8 декември…Тук също така : 1. Дебела тръба ми падна на главата, но го осъзнах няколко минути по-късно като свързах черното петно в паметта с тичащите хора към мен /обяснява много нали ^^/ 2. Първото ми сериозно запиване. Беше с тати бтв. 3.Проядох шкембе чорба. Специални благодарности на тавариш Азаркин. 4.Заварявала съм на дъжд и в сняг. 5.Правили сме замаска в 12 през нощта отново на дъжд/не питайте как става/. 6.Атила роди 10страхотни палета, някои от които и до сега си търчат на воля сред двора. 7. Аз може и да не обичам да се грижа за градината и цветята, но … -наскоро това беше моя реплика когато се ядосвах на една жена,нищо не разбираща от трендафили или пък лозя. 8.Научих се да правя хубаво домашно вино 9. А също и да стрелям с пушка. И още един куп страхотни неща. Обичам това място! Пожелавам на всеки да намери поне едно такова място, което да нарича свой дом и да му дава сили, просто защото го има.