без извинение

Свикнала съм сама да се грижа за себе си и нямам нужда няккой да го прави вместо мен. Обичам да се раздавам и на пук на всичко имам още много енергия за даване. Това че съм успяла да усмихна някого или да му дам сили, по странен начин ме изпълва с мотивация и щастие. И нямам нужда да бъда спасявана и обгрижвана.Бариерите си ги прескчам сам, не ми е притрябвал бял кон с рицър. Не съм жалка - не искам съжаление. Не изпитвам зависимост. Силна съм! Няма да се извинявам за това. Когато обичам някого съм с него не зарди нуждата от него, а просто защото ми е приятно да го има. Не желая фоеверки и звезди, нито безсънна да броя овце в ноща. Напразните декларации на чувства можеш да си ги вземеш на излизане. Не са ми необходими. Искам...искам някой, който няма да обърква пулса ми, а напротив - ще ме прегърне и ще накара сърцето ми да влезе в ритъм, да се успокой и забие здраво и силно. Ще познава добрите ми черти, но ще обича недосатъците ми. Не искам да тичат след мен, а и да тичаш напред е безмислено - няма да те следвам. Може да вървиш с мен...виж това вече ще е интеренсо. Можеш ли да издържиш на темпото?

В час по физика

Изчислете траекторията на падаща сълза, с първоначална скорост тъга. Рекушира в устни и пресича солена пътека, следваща извивките на лицето. Пада рязко и отсечено. Движението е равноускорително с максимална скорост болка и ускорение - самота.Събират се в длан. Пръстите са ледени, студенината е събрана в тях. Как да ги стоплим? Няма дъх.

- Ти с машина човееек
-Много си здрава. Ама много!
-Болеше ли като захапа?
-На теб нищо ти няма.
-Винаги намираш начин...
-Ти си най-прекрасната
-Никога не бъди тъжна!
-Ще се справиш!
И благодаря на всички, които така любезно решите да проверите колко по-точно мога да понеса и отзивчиво прибавяхте още. Пак заповядай те. За вашата помия, благодаря, от нея се научих да понасям още... Има ми хиляди неща. И да ще се справя, и да ще намеря начин, защото няма да се дам. Това съм аз, пред вас, с отворена рана и кърви. Още някой да иска да види? Някой..не?! И няма нищо възхитително, просто си превързвам раните сама, няма кой друг. А сега...просто ще я оставя да диша. Не ме разбирате? Не сте очаквали? - това си е ваш проблем, аз няма дадавам обяснение защо съм таква. Аз съм...не ме питайте как съм.Добре съм, ще се оправя. Аз съм.

442

I love momentum
I love to engineer
I love this bakery
I love blogosphere
I love the whole world!
and all it's messed up folks
Boom de yada boom de yada
I love your suffering
I love entangled sheets
and kite photography
I love the whole world!
and all its mysteries
boom de yada boom de yada
I love elections
I love transistors
I love weird pillow talk
I love your sister
I love the whole world!
Boom de dyada boom de yada..... http://xkcd.com/442/

И замириса на люляк...

Тази сутрин заедно с небезизвестната Атила/кучето ракета/, внучка й Хера и колежката ми Биси, направихме една невероятна разходка сред природата. Всичко беше много красиво, гората имаше толкова много нюанси на зеленото, носеше се аромат на люляк. След всяко хълмче се разкриваше все по-красив пейзаж. Кучетата се гонеха из житата, да ти се прииска и ти да подскачаш с тях, и гонеха птиците ^^ Вятърът полюшваше житото и си играеше с клоните, почувствах се като в приказка. А разговорите и темите, които засегнахме…ще кажа просто благодаря :”) Закука кукувица и се сетих за поверието – както те хване първата кукувица, така ще ти върви. Нямах пари, нито телефон,бях по оръфана риза и стари дънки…. Бях сред прекрасното поле и синева, кучетата тичаха на свобода / а и аз доста побягах/, бях с добър приятел, с усмивка и щастлива… Пожелах си да ми върви така през цялата година. Тогава ми дойде и идеята да направя този пост и да разкрия малко от магията на Просена.
Това е едно малко село, почти неизвестно, намиращо се в североизточна България на около 18 км от Русе. Селото е крайно, тихо и спокойно. Също така е и моето любимо място, един неизчерпаем източник на енергия и усмивки. Проляла съм не малко пот и кръв за това място и се гордея със всяка една от тях! Наскоро баща ми се прибра и ми разказа, че него ден на работа се появил човек, който започнал да говори и да хвали селото. Разказал как там има едно място с голям двор и много кучета. Там имало рибарник с червени шарани и мнооого голям басейн. Човека така и не разбрал, че всъщност баща ми е тази луда глава с шантави идеи. Стана ни много весело, а и някак хубаво – разказват легенди за нас уау. Замислих се и установих, че наистина историята звучи като приказка. И както Ван Гог е казал: „Погледната със страстно око, действителността се превръща в приказка”. Ето и в момента си стоя щастливо, на верандата където всичко започна преди няколко години /6 ако трябва да сме точни/ точно на един Гергьовден. Баща ми и неговият верен приятел -Иво седяха и тъкмо привършиха една бутилка домашна ракия, когато решиха, че няма нищо по-хубаво от това да ловят риба така както си стоят на верандата. Резултата – рибарника беше изкопан за един ден. След което се почна строителната програма. Всяка седмица се правеше кофраж, бърка се бетон и какво ли още не. Съседите ни бъзикаха, че всеки път като бъркаме бетон вали и затова ходеха да си прибират животните. В 90% от случаите имаха право. Но ест., ние не спряхме до там. Решихме че ни трябва и каскада/водопад/ . За момента все още е на начален етап, но за сметка на това точно до рибарника има ръчно направена пещ за 6 пици или едно агне. Истината е, че няма червени шарани, макар такъв де бе плана ,но все пак си е водоем и въдим жабки^^. В деня в който бе завършен, облицован с камъчета, боядисан и т.н. най-накрая го запълнихме с вода и…решихме, че ни трябва басейн. Хайде всичко то начало^^Аз и тати сами си го изкопахме всичко. И така тук си е едно безкрайно строително поле.
Истината е че по-голямата част от удоволствието е да го правим заедно. Всичко е докарано до някакъв етап, има още много работа, но има време. Легенди също :”) Има и един милион дребни работи, с които няма да ви досаждам. Просена-мястото, където се чувства завършена, себе си…у дома. Място което е градило характера ми. Тук съм работила какво ли не с тати и си спечелих прозвището –добрият син. Разучих околността с Атила по-добре от някои квартали в града и сме правили някои от най-яките купони – за 6май, нова година, 8 декември…Тук също така : 1. Дебела тръба ми падна на главата, но го осъзнах няколко минути по-късно като свързах черното петно в паметта с тичащите хора към мен /обяснява много нали ^^/ 2. Първото ми сериозно запиване. Беше с тати бтв. 3.Проядох шкембе чорба. Специални благодарности на тавариш Азаркин. 4.Заварявала съм на дъжд и в сняг. 5.Правили сме замаска в 12 през нощта отново на дъжд/не питайте как става/. 6.Атила роди 10страхотни палета, някои от които и до сега си търчат на воля сред двора. 7. Аз може и да не обичам да се грижа за градината и цветята, но … -наскоро това беше моя реплика когато се ядосвах на една жена,нищо не разбираща от трендафили или пък лозя. 8.Научих се да правя хубаво домашно вино 9. А също и да стрелям с пушка. И още един куп страхотни неща. Обичам това място! Пожелавам на всеки да намери поне едно такова място, което да нарича свой дом и да му дава сили, просто защото го има.

me me me me me me me me me me me.....what the hell happened with "us"?

Scar

Събуди се, първите слънчеви лъчи си пробиваха път и влизаха в стаята. Протегна се изпод завивката и се усмихна на красивото утро. Той все още спеше до нея. Тя прокара ръка по гърба му и започна да си играе с пръсти. Винаги е обичал да прави така, а и на нея и беше забавно да го изучава, прокарвайки пръсти по рамото, гърба…да следва извивките. Спря ръката си на един белег. Бил го получил докато поправя мотора, а на китката му имаше белег от цигара. Тя се заигра се с кръгчето по кожата…сбиването в бара, порязване от нож…, а ето там – на ръката му имаше един от когато паднал с колелото като дете. Целуна го. Обичаше белезите и да си играе с тях. Всеки носеше своята история, спомен и служи за свидетелство на отминалите моменти. На нея имаше не по-малко белези. Имаше един родилен на пръста, който харесваше особено много. А на дланта си имаше разрез - минаваше точно през „линията на живота”, както я наричаха врачките. Тя не вярваше в предначертаната съдба, човек сам си я кове, но мисълта й допадна -разрез през живота…Пресичаше го дълбоко и оставаше следа, не можеш да я прескочиш. Сякаш го прекъсва, но интересно линията все пак продължава и след него. Има такива белези в живота на хората, които остават следи в самата им същина и душа. Тях не можеш да видиш…няма ги никъде изписани, но те са там – под кожата и тяхната история си ти самия. Те не се премахват с операция и не се покриват с грим. Всяко действие и решение променя живота ти. Едно събитие или човек може да го преобърне. Може да пресече „линията” и да я прекъсне за миг, но живота не се мери с боря вдишвания, а с миговете, които са ни оставили без дъх.
Вдиша дълбоко и отвори очи. Погледна го. Той не беше просто поредния тип, беше го оставила да се докосне до нея и беше станал част от нея. Присъстваше в живота й, дали щеше и да премине през него? Не я интересуваше…беше й хубаво и не й пукаше. Нямаше да отрича. Караше я да се чувства прекрасно…а онова място на дясното му рамо. То си е нейно – сега и завинаги. И там на него, без белези, оставяше своята следа…Събуди се и я притисна до себе си : „добро утре, мило мое” и я остави без дъх…

Петък

Петък вечер – бира, шот, втори рунд, трети…и още един. Оглеждам бара. Няколко шеги и пет приказки за нищо….Опитвам се да запълня празнината, но течността си пробива път из малките цепнатини и ги разширява. Да удавиш мъката в алкохол –ха! Кучката плува добре. Кой съм? Къде? Няма знаци, губя се…аз съм в твоята гравитация. Търся пън на вън, изход. Безтегловност…

,

Соло на китара, рок ритъм. Движа се, скачам, изгрев, поема, птица прелита, отнася мисълта ми. Галопирам, поле, шир, вятър, сокол, дишам…. Отварям очи – класна стая и четири стени. Претъпканият ученически коридор. Пробивам си път до следващия кабинет, през тълпата от безлики лица и сиви гърбове. Стъклени очи. Студено ми е. Имам нужда от свеж въздух, а около мен само цигарен дим. Криволича, търся… избягвам…Един поглед, топъл и примамлив, дълбок и взиращ се. Този винаги търсещ и питащ поглед, винаги един и същ и винаги различен. Гледа ме и все по към мен върви. Сякаш впил се в същината ми и черпи, черпи сили без жал и без да щади сили за мен. Крадец, сляп за моя ден, душа взе и остави тишина. Пусто…пясъчните бури на мисълта и ехото-душата на гласа останаха. Приятел, толкова студена дума…и кой е беден – този който дал е или който е взел?
И на пук на всичко се усмихвам :”) Движа се, скачам, падам, ставам, спрягам глагола „правя”, обичам…И един ден, просто ето така, ще погледна в едни истински очи.

shit happen

Веднъж ме попитаха какво става когато утре някой дойде и ти удари шамар. Какво предприемаш? Няма време да го мислиш, действаш. Често се питам какво ако живота те зашлеви и каже – избирай или 6 часа стоим на масата и си говорим колко е шибан живота или тези 6 часа сме го победили хиляди пъти. Питам се и все ме е яд, че няма универсален отговор, защото когато трябва да взимаш решения, рядко има време за анализи. Живота е разбираем ретроспективно.
Ето на-живота пак ме зашлеви, добре де…не беше живота, просто поредното разочарование. И сега какво? Казват-„като ти поднасят лимони, прави си лимонада”-хитро, признавам. И отчаяно се мъчих да си направя, докато не осъзнах, че всъщност въобще не обичам лимонада. Предпочитам да изям целия лимон и да се насладя на горчивия му вкус, да усетя всяка една пареща тръпка от шамара. Искам да почувствам цялата сила на болката, която е моя, лично моя и ничия друга. И никой да не я докосва, и не смейте да я подслаждате със захар. Оставете тръпчивия вкус да подейства, като противоотрова за лъжовните обещания и напразните надежди, да подейства докато притъпи сетивата и не ги възроди за нови чувства.

k.

Беше събота сутрин и се носеше аромат на дъжд и свежест. Предния ден бе валяло презцялото време, хубав и силен дъжд, точно какъвто обичаше тя. Възползвайки се от липсат на уличния трафик тя се разхождаше по иначе натоварената улица и се наслаждава на птичата песен и мелодоята на капчука. Минавайки покрай едно тунелче изведнъж съзря китара. Тунела беше в едно блокче и водеше към запостелия заден двор. А самата китара беше подпряна на стента, цялата беше покрита с дебел слой прах. Момичето се приближи до нея, в първия момент не посмя да я бутне, изглеждаше толкова крехк а и ...някак самотна. После я взе и седна на земята крастосала крака. Погали я и избърса праха от нея с ръка, след което се пробва да изсвири един тон на нея. Получи се, в нея имаше все още живец. След това е хваня яд, че не умее да свири на китара, винги бе искала да се научи, но така и не го направи, и все пак не и попречи да изсвири още някой друг тон. Стана й мъчно за китарта. Бе толкова запазена и сякаш само чакаше някой да засвири на нея. Момичето се замисли за историята и съдбата на китарата и се зачуди как ли би звучала тя, описана в ноти. Навярно е била нечии добър другар и верен спътник, а той просто я е изоставил. А дали е било просто? Може би тя му липсва и навярно също е така самотен като нея. От кога ли седи там, сама, в очакване някой да докосне струните? С целия този прах китарта надали е била там от вчера , а тя минаваше всеки ден по улицата, ала я вид едва сега. Почувства се и леко гузно. Стоя, прегърнала китарата още известно време, след което започна да плъзга пръсти по струните, без да издава звук, просто ги галеше. А после стана и пордължи разходката заедно скитарата в ръка.

Първоаприлска шега

Вчера /първи април/ Историческия музей реши да направи първоаприлска шега за русенци. И така клуб "приятели на музея", на който съм член заедно с някои мои приятели направихме картонени дрехи. Всякакви - гащи, сутиени, тениски, чадъри, чорапи и какво ли още не и ги закачихме като пране пред музея. Нещо като пречистване от старото и мръсното и готовнист за новия туристически сезон. Не знам дали русенци оцениха шегата, но поне ние се забавлявахме.
Стана ми любопитно от къде всъщност възниква деня на шегата. И след кратко проучване ето ги и резултатите:
Всъщност никой не може да каже кога точно и защо, но в древността хората забелязали, че този цветоносен месец Април е непостоянен и времето е колебливоВ желанието си за веселие нарекли първият ден от него ден на шегата Друга теория е свързана с Индия и тамошния празник на шегата на 31 март.
В древността само Ирландците отбелязвали празника и то в чест на новата година. В Шотландия например празнуват два дена. Прието е на втория ден да се закачат иронични надписи по гърбовете на хората.
Във Франция обичаят е свързан с Карл IX, който през 1564г издал ордонанс, предписващ да се премести началото на годината от 1 януари на 1 април.
В Англия една от най-големите измами, за която дълго после си спомняли вестниците е станала в Лондон през 1860г., когато няколко стотин джентълмени и лейди получили покана да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиване на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на първи април"
Първи април е също така
-международен ден на птиците
-Ден на ислямската република
-национален празник на Кипър
-ден на свободата в Малта
-национален празник на Сан Марино
-ден на семейството в ЮАР

Колко много празници и обичай, човек само трябва да има настроени за веселие. На излъганите-честито. На лъжците...ами евала. Повод за празнуване - всеки ден,така че нека да празнуваме :")