Веднъж ме попитаха какво става когато утре някой дойде и ти удари шамар. Какво предприемаш? Няма време да го мислиш, действаш. Често се питам какво ако живота те зашлеви и каже – избирай или 6 часа стоим на масата и си говорим колко е шибан живота или тези 6 часа сме го победили хиляди пъти. Питам се и все ме е яд, че няма универсален отговор, защото когато трябва да взимаш решения, рядко има време за анализи. Живота е разбираем ретроспективно.
Ето на-живота пак ме зашлеви, добре де…не беше живота, просто поредното разочарование. И сега какво? Казват-„като ти поднасят лимони, прави си лимонада”-хитро, признавам. И отчаяно се мъчих да си направя, докато не осъзнах, че всъщност въобще не обичам лимонада. Предпочитам да изям целия лимон и да се насладя на горчивия му вкус, да усетя всяка една пареща тръпка от шамара. Искам да почувствам цялата сила на болката, която е моя, лично моя и ничия друга. И никой да не я докосва, и не смейте да я подслаждате със захар. Оставете тръпчивия вкус да подейства, като противоотрова за лъжовните обещания и напразните надежди, да подейства докато притъпи сетивата и не ги възроди за нови чувства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар