без извинение

Свикнала съм сама да се грижа за себе си и нямам нужда няккой да го прави вместо мен. Обичам да се раздавам и на пук на всичко имам още много енергия за даване. Това че съм успяла да усмихна някого или да му дам сили, по странен начин ме изпълва с мотивация и щастие. И нямам нужда да бъда спасявана и обгрижвана.Бариерите си ги прескчам сам, не ми е притрябвал бял кон с рицър. Не съм жалка - не искам съжаление. Не изпитвам зависимост. Силна съм! Няма да се извинявам за това. Когато обичам някого съм с него не зарди нуждата от него, а просто защото ми е приятно да го има. Не желая фоеверки и звезди, нито безсънна да броя овце в ноща. Напразните декларации на чувства можеш да си ги вземеш на излизане. Не са ми необходими. Искам...искам някой, който няма да обърква пулса ми, а напротив - ще ме прегърне и ще накара сърцето ми да влезе в ритъм, да се успокой и забие здраво и силно. Ще познава добрите ми черти, но ще обича недосатъците ми. Не искам да тичат след мен, а и да тичаш напред е безмислено - няма да те следвам. Може да вървиш с мен...виж това вече ще е интеренсо. Можеш ли да издържиш на темпото?