"За мишките и хората"

На 28.11.11. с много голямо вълнения и очакване отидох на постановката "За мишките и хората"- по романа на Джон Стайнбек. Голямо очакване първо заради самата постановка - чела съм книгата и определено имах очаквания и второ защото три седмици по-рано бях престъпила за пръв път прага на театър "Иван Вазнов" с едно оргормно вълнение. Едва ли не усещах пеперуди в стомаха, когато вървях към него и се приближавах, не мога да го обесня, навярно на много хора се струва смешно, но си беше факт. Просто голяма мечта ми е да посетя големите сцени из народния театър и да гледам спектакъл там, чувстовто е някак друго си :") Постановката се играеше в зала "Сълза и смях", която се намира на "Раковска" и се помещава в бившия театър "Сълза и смях", който мина към "Иван Вазов". Сами се сещате, че това беше внесло лека объркване първоначално в мен, но бързо се ориентирах и с голямо удоволствие разгелдах театъра. Много симпатичен бих казала, с голямо и красиво фоайе, вито стълбище и доста приятнна сцена. Все пак, живея с архитект, няма как да не обърна внимание и на това :"). Иначе самата постановка оправда очаквнията ми, беше страхотна! Много добра. Придържаха се към книгата успещно и умело предаваха внушението на автора. Останах много доволна. Декорите бяха добри и музиката подбрана както трябва. С две думи, всичко беше чудесно. В главните роли играга Асен Блатечки /Лени/ и Калин Врачански / Джон/. Ако трябва да бъда искрена, в нашумялата си роля в "Стъклен дом", Калин Врачански не ми харесва особено. На голяма част от публика той е известен точно с тази роля и всички са му страшни фенки и фенове от там, но мен просот не ми допада. Добре, но играейки в театъра този човек определено ме грабна и спечели с присъствието си на сцената. Игра превъзходно и когато разказваше за мечтата на двамата приятели, как ще си имат малка фермичка - 10 акра, и описваше къщичката и двора, градина...чугунената печка - всичко това се появяваще пред очие ми и едвали не усещах топлината на печката пред мен. А от Асен Блатечки също останах приятно изненадана. За него мога да кажа, че го харесвам като актьор от по-рано, преди също съм гледала постановки с него и винаги ми е допадал като игра. Интересното този път беше, че за първи път имах възможност да го гледам в различна роля от тази на "лощото момче". И той се справи страхотно. Всъщност той играе един идиот, но с голямо очарование. Нямаше много реплики, но това не му пречеше да има много силно присъствие на сцената и да пленява публиката с майсторска игра на сцената. Двамата актьори като екипи, определно си заслужава да се гледат - страхотни са! Определено беше вечер, пълна с емоции - гледах постановка по един от любимите ми автори и преодкрих един добър актьор, след което с приятелката, която ме придръжаваше на театъра ис направихме красива нощна разходка из центъра на града :") Ето такива вечери обичам в столицата ни!

Sex drugs and rock and roll

Голям мерак ми беше да посетя някоя театрална постановка из София и ето, че преди два дни изпълних това си желание. Няма да се спра само с тази, разбира се, напротив - беше страхотно и се запалих още повече. Така че..надявам се скоро отново да мога да се похваля с нещо подобно. Ако трябва да съм искрена, вече съм си набелязала следващата постановка - "За хората и мишкете" по Стайнбек, но за нея друг път. "Секс, наркотици и рокендрол" - заглавието си е грабващо, и провокативно. Такива бяха и актьорите - Дони, Коцето-Калки и Ивайло Христов. Имаше момент, в който се смях през сълзи, и си беше бая голям момент, абе направо период :") И не бях сама в това си занимание, ами заедно с цялата публика, чак не може да си поемем въздух. Беше супер, и измежду всичките шеги и скчечове се засягаха и доста дълбоки теми и много истини. А какви гласове само..направо да настъхнеш целия и да останеш без думи, но каво друго може да се очаква от Дони и Коцето, и то като в заглавието има "рокендрол". Евала и на тримата за играта! Определено може да се влюбиш напълно в театъра като ги гледаш колко добре играят и с какво желание и любов, с поразаяваща лекота. Толкова за моите впечатления, препоръчвам ви и вие да се сдобиете с такива от първа ръка, както е израза. Иначе малко повече за самата пиеса - авторът й е Ерик Богосян /американец/, който е автор също така на книгата и пиесата "Да пиеш в Америка", както и на "Радиошоу", по която има филм с две награди "Оби" и Сребърна мечка от Берлинския филмов фестивал. Пиесата е за американския парадокс, който днес е започнал да обхваща и целият свят. Рециклираме консервите и бутилките, но си затваряме очите за залеите с петрол брегове, благотворителните концерти се спонсорират от бирени компании.Помагаме на хора, намиращи се на хиляди километри от нас, но не се сещаме за човека до нас. Сексът, наркотиците и рокендрола са били символ на пълната свобода и независимост, а всъщност се оказва точно обратното - сексът ,наркотиците и спинът убиват много хора и популярната фраза "sex drugs and rock and roll" вече придобива по-различен смисъл и не носи своята празнична и весела атмосфера.

Край Русе -остров Люляка и лесо парк "Текето"

За добрия старт

Преди два дни вече официално се преместих в София с все багажи и започнах да се настанявам. Мога да кажа, че оцелих подходящ момент за местене, защото вчера беше реално първия ми ден за разходка из града и съвпадна с празника на града, така че имаше по нещо весело на всеки ъгъл. Снощи се поразходихме из центъра и се ослушвахме за най-добрата музика, която идваше от всяко площадче :"). Избрахме си този край "Света Неделя" и останах много доволна, беше страхотна вечер. Имаше реге, малко рок и също така трима веселяци, които барабаниха по самоделни изнструменти. Пред сцената въртяха пой, а малките фафърлаци се скусваха от танци, гълбета и какво ли не. Беше наистна една чудесна първа нощ из София като за старт на студентския живот :")

Тree

С малко добро настороение и хубава музика - тадааа :") Добре де, отнема и около час време, няколко метра тел и шепа камъчета, но пък си стува - ефектно е.

Патета

"— Ах, колко голям е светът! — извикаха всички патенца. Наистина сега те се чувствуваха много по-нашироко, отколкото по-преди в яйцата.
— Да не мислите, че това е целият свят? — рече майката. — Охо, той се простира много по-надалеч, отвъд градината, чак до бостана с дините. Ала там аз никога не съм ходила. Да, а я да видим сега всички ли сте тук..." -Грозното пате" Х.К.Андерсен

Безпътният автобус

Както споменах вече напоследък съм се отдала доста на четене на хубави книги. Една от тях е "Безпътният автобус" от Джон Стайнбек. За автора вярвам, че няма какво да пиша - световно признат е и да, харесвам стила и начина на писане, самите истории също. Чела съм вече няколко негови произведения и винаги са били интригуващи и са ме оставяли с усмивка и някоя мисъл из главата ми, която да ме човърка. Когато прочетох "Безпътният автобус" ме подсети за пиесата на Станислав Стратиев - "Райс". И в двете произведения идеята е, че авторите успяват да рагледат различни въпроси и житейски философии, самото поведение на хората и техните порядки като застават група от хора да бъдат заедно за малко повече време и да ги оставят да изградят свое малко общество. И в двата случай героите се оказват обвързани с автобус навярно именно и за това е толкова лесно да се обвържет. Интересно как, когато плановете на хората се объркат и трябва да бъдат променени, същото се случва и до известно степен със самите тех. Когато събереш груша от хора, колкото и малка да е тя винаги се появяват ролите - един ще се изживее като лидер, непременно ще присъства и голямото мрънкало, което да е винаги наопаки на другите. Ще има оптимисти, песимисти и дори интриганти.Естествено в процеса на четене, героите се развиват, а и се запознаваш с историите им. Автора се възполозва от това, че трябва само да поставиш човек в малко по екстремна ситуация с малко напрежения, за да изкараш най-доброто и най-лошото от него.

Ягодово настроение

Студентка!!! ^^

Миналата година по това време, когато вече беше твърдо решено какво и къде ще кандидатствам мама ми даде брошурка на унивеситета, която й попаднала от един вестник и от тогава насам тази брошура си стои окачена на таблото в стаята ми. Някак си действа мотивационно. На това табло има още любими снимки и стихчета, логота на любимите ми групи, повечето сама съм си ги рисувала :") и разни подобни нещица, които ме вдъхновяват. И ето на - от известно време насам съм официално студентка в Университет по архитектура строителство и геодезия - спеиалност ССС /строителство на сгради и съоръжения/ :"). Ще се става инжeнер! Цяла година се борих за това и ето - вече е постигнато. Хубаво е чувството :"). Вкуса на успеха се харесва на всеки все пак, особенно когато си се борил дълго. Ето и линк към сайта на университета, ако на някой му е инересно - http://www.uacg.bg/
Похвалих се де ;Р Когато разбрах резултатите от изпита бях на село, така че имаше дълго подскачане по полянката и бурна радост. Последвано от много обаждания и кординация с останалите приятели, които кандидатсваха и искам да отбележа, че също успяха. Всички ще бъдем голяма щастлива група колеги ^^
Иначе, в момента се радвам на заслужен месец почивка преди голямото местене в София. Радвам се на лятото - приятна компания, места и хубави книги. Скоро може да очаквате препоръка на наскоро четените :")
А от 19 септември започва студентският живтот! Очакват ме 4 висши математики, философия, социология, теория на ценностите, малко геодезия и компютърни програми като за начало, а след това - всичко останало :") Пожелайте ми успех!

Прилепът

В Русе се проведе летен музикален фестивал - "Сцена край реката", организиран съвместно от Русенска опера и Военния клуб. В прохладните до скоро вечери, русенци можеха да се порадват на музика на открито. Преди две вечери изпълняваха операта "Прилепът" и естествено се справиха страхотно. Беше истинско удоволствие и забавление да ги гледам. Певците се изявиха и доказаха като много добри актьори, защото между ариите имаше сцени на български език, които бяха направени много добре и бяха истински забавление за цялата публика. За пръв път мога да кажа, че ми харесва интерпретацията на български език, самите арии бяха на немски език. Беше страхотно шоу! Иронично и също развеселяващо действаха и прелитащите прилепчета над сцената, които браниха изпълнителите и публиката от нежелани насекоми :")

Закуска

Вксуна и лесна закуска. Сирене + черен пипер + чубричка - смачква се и обърква, след което се прибавя към нарязаните парчета чушки и става много вкусно ^^

Новият съквартирант на село :")

Край кея на Русе.

Phil in the circle

http://www.youtube.com/user/Philinthecircle

А сега накъде...

Вчера се разходих с Второто Аз, беше много приятно, точно след дъжда. Вървейки и скачайки от тема на тема / не се бяхме виждали отдаван, доооста теми обсъдихме/ повреме на разговора тък - там почнаха да се появяват разни женалния и мечти. По едно врем почнахме да нахвърляме идеи коя какво възнамерява да направи докато е все още млада и дива. В импровизирания списък влязоха намерения от посещание на далечни дистинации до твърдото обеждение на Саси, че иска къща с кръгло прозорче :")И така реших да драсна един списък с желания, очаквания, намерения...абе неща които искам да направя /случат/ сбъднат и т.н. в следващите години. Така след време като се сетя да мога да прверя накъде върви списъка, какво се е променило и така. Банално си е, знам, ноо..какво пък класиката не напразно си Е класика. Пък и наскоро ми казаха, че за да сбъднеш мечтите си трябва да ги изречеш гласно и да си повтаряш често, че ще станат. И така, ето го и "списъка" :

- Местата в чужбина, които искам да посетя са Флоренци, Рим, Венеция, Шотландия /на госи на Ники и Генов, които змаинават да учат там/, и може би и Дъблин
- Да пътувам по-често из България и всяка година да посещавам поне едно ново и интересно място из родината
- Да изкъча връх
-Да посъдя дърво /защо не и на върха... :")/
- Да създам семейство. Щастливо!
- Да направя екстремен скок, било то бънджи или бънджи-катапулт
- Да спя на открито в палатка
- Да прекарам вечерта край лагерния огън
- Да се събудя и да ми сервират заксука в леглото. Някой смешно усмихващ се сандвич ще е идеаен за целта ;Р
- Да ходя на езда доста по-често токолкото мога да си позволя в момента
- Да имам джага :")
- Да отида на концерт на някоя от любимите ми групи \m/

Ами...май е това за сега. :") Все пак не обичам далечните планове, така че това като за начало ми звъчи доста добре. Надявам се след време да мога да постна един щастлив пост поповод изпълнението на списъка ^^ Стискайте палци, пък и помагайте с каквото можете ;Р

Phil Hansen

Преди време бях попаднала в интернет на няколко работи от този човек. Изумителен е. Поне мен ме изуми. Навярно много хора му преписват психични отклонение..честно казано, аз също. Но може би точно те му помагат да освободи въображението си до такава степен - безкрайна. Някои от работите, които ме впечатлиха усобенно много са: да нарисуваш Брус Лии като удряш по бяло платно с черна боя по ръцете си; да нарисуваш сектанти използвайки само изрезки от библията; да нарисуваш Мона Лиза използвайки мазнина от хамбургери и много и много други. Ето и един нагледен пример http://www.youtube.com/watch?v=K9-RKapfKO8&feature=relmfu


А ето това е официалният сайт на Хансен - http://www.philinthecircle.com/

Наслаждавайте се и дивейте.

Sleep - Eric Whitacre

Това представлява виртуален хор, сбор от 2 000 човека от 58 страни. Две хиладя клипа, заснети в домашни условия, само с текста, нотите и клипче с диригента насреща им. Събрани заедно успяват да направят тази красота.... http://www.youtube.com/watch?v=6WhWDCw3Mng&feature=share
Участва и българка. С радост и гордост мога да кажа, че е моя добра приятелка и много се радвам за нея. Обичам те Роми :")

moviebarcodes

Този пост всъщност го крада от блога на сестра ми - http://d1hanie.blogspot.com/
Просто ми се строи твърде интересно за да не му обърна внимание и споделя с още хора :")

Moviebarcodes е блог с интересни изображения, произлезли от различни филми. Всеки фрейм от конкретния филм е разтегнат във височина и коригиран в широчина. Събрани заедно формират изображението (баркода) на филма - тоест виждаме филма с един поглед :")
Това са баркодовете на "How to Train Your Dragon" , "Kung Fu Panda" and "Into the wild"

Мартенски музикални дни

Международният фестивал „Мартенски музикални дни” е един от най-старите и реномирани международни фестивали в България. Основан през 1961 г., фестивалът превръща Русе в музикална столица на България, в място за срещи на артисти от световната музикална сцена.
Първият концерт, с който е положено началото на фестивала е изпълнен на 10 март 1961 година от Русенския симфоничен оркестър и хор " Дунавкси звуци", дирижиран от Илия Темков. Гости на фестивала са били германска група, състояща се от двама диригенти и представител на Министерството на културата ГДР.
През 1963 година ММД започват да се формират като международнед фестивал. Популярността и авторитетът му растели бързо из страната и държавите в СИВ. През същата година на заключителния концерт Берлинският оркестър съвместно с ДХК "Светослав Обретенов" изпълнява Девета симфония на Бетовен. Това дава началото на традицията "Мартенски музикални дни" да завършва с Бетовеновата "Ода на радостта".
През годините са гостували музиканти от световни величини като Шастакович /руски композитор/, Дрезденска филхармония, оркестри от Париж, Берлин, Букурещ и много други. С всяка изминала година фестивалъл ММД расте. В рамкие на две седмици, в гарада не спира да звучи симфонична музика, превръща се в празник на музиката,а града в музикално - културен център. С това русенци заслужават да се гордеят.

"Фестивалът остави у мен най-хубави, дълбоки и трайни впечатления както с музикалното си равнище и богатата си и съдържателна програма, така и с цялата си оргарнизация" - Димитър Шостакович

"Смятам, че русенският фестивал е изключителен, уникален случай в световния музикален живот" - Курт Мазур - главен диригент на Нюйорската филхармония


След бороени дни е откриването на тазгодишния международен фестивал, 51-ви подред. Ето линк към програмата - http://www.marchmusicdays.eu/index.php?p=program На първи почет ми се стори като сбор от все прекрасни коцерти, който има възможност да посеи някой, няма да съжаява. Тази година има и премиера за станата на "Вилхелм Тел" - опера от Д. Росини. Слушайте и се наслаждавайте на музиката.
http://www.youtube.com/watch?v=sIx_5ilir-U

София - Историята на Европа

Един по-различен поглед към София и мястото където живеем. Ето такива неща искам да чувам за родината си, а не постоянните оплаквания и мрънкания. Нещата могат да бъдат хубави и по-добри, стига да решим, че може да е така.
http://www.youtube.com/watch?v=2oUwgGLiz0c&feature=player_embedded#at=31

Търсачът

Това е историята на един човек, когато бих определил като търсач...
Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира.
Не е някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.
Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.
След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни.
Бронзова портичка го приканвала да влезе. Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място.
Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.
Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай.
Имал очи на търсач и може би затова откри следния надпис върху един от камъните.
Адул Таргет, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни
Малко се разстроил, като видял, че е камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча.
Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете.
Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също ималко надпис. Приближил се и прочел:
Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици

Търсачът се почувствал ужасно разстоен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча.
Една п оедна, започнал да чете плочите.
Върху всяко имало подобен надпис: има и точната продължителност на живота на покойника.
Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето живяло най-дълго, едва надвишава единайсет години...
Налегнат от неизмерима мъка,седнал и заплакал.
Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил.
Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.
- Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви деца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, т аги е принудило да направят детско гробище?
Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навършил петнайсет години, родителите ми подаряват тетрадка котао тази, която аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея:
Вляво: това, което го е зарадвало.
Вдясно: колко време е продължила радостта.

Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радост, че я познава? Седмица? Две? Три седмици?
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременноста и раждането на първото дете?..
А женитбата на приятелите?
А най-мечтателното пътуване?
А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
КОлко е продължила радостта от тези събития?

Така в тетрадката записваме всеки момент на радост..Всеки момент.

Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката ми и да събере, времето на неогвата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време.

Среща в Бухара

Един търговец накарал слугата си да отиде до пазара и да купи някакви платове. Като стигнал до пазара, слугата видял собствената си Смърт да пазарува в съседния магазин. Ужасе́н, той побегнал към къщата на търговеца.

- Трябва веднага да замина – извикал той, почти плачейки. – Видях собствената си Смърт на пазара и трябва да избягам. Ще отида в Бухара – моя роден град – и ще прекарам уикенда там.

Търговецът приел обяснението на слугата си, но се загрижил. Решил да отиде до пазара и там открил Смъртта на своя слуга.

- Хей, ти ужасно си изплашил моя прислужник днес – казал търговецът.

- Той също ме стресна – отговорила Смъртта. – Не очаквах да го видя наоколо. Трябваше да се срещна с него в Бухара.

Преди няколко дни, 04.02.2011г., ако трябва да сме точни, оркестърът на ДО - Русе изнесе прекрасен симфоничен концерт, с диригент Славил Димитров. Свиреха произведения на Моцарт и Щамиц, с двама прекрасни солисти от световна величина - Марио Хостен / цигулка/ и Волфганг Клос / виола/. Концерта беше наистина чудесен, а музиката толкова красива. Жалко беше колко малко публика всъщност имаше, но пък така се получи по-задушевна атмосфера. Лично аз винаги съм предпочитала репетициите пред саммите концерта, самата обстановка и атмосфера са някак по-привлекателни.
Относно солистите, наистина бях щастлива от възможността да се насладя на музиката, изсвирена от звезди от световна величина. Мисля, че русенци, наиситна трябва да се гордеем и да ценим повече възможностите, които ни предоставя културните мероприятия в града.

Професор Марио Хосен е един от най-видните и колоритни представители на българската цигулкова школа. Дебютира с оркестър още на 8 години. Образованието си продължава във Виена при професор Фришеншлагер, в Париж при Жерар Пуле, а също и в Лондон при Ифра Ниман. Изпълнител с международна известност, който концертира с най-известните световни оркестри, между които оркестъра на Миланската скала, Радио - симфоничен оркестър на Прага и много други. Носител на международни награди, смятан е за един от най-добрите изпълнители на Паганини. Артистичен директор е на " Международната музикална академия Орфеус", професор в Нов български иниверситет - София и Кралската академия " Рейна София" - Мадрид. Свири с цигулка "G.B. Guadagnini" 1749, предоставена ми от Австрийската национална банка.

Професор Волфганг Клос е завършил с отличие Колежа по музика и изпълнителски изкуства и е отличен с награда на Министъра на науките. Работил във Виенския симфоничен оркесър и като солист на " Тонхале оркесър " в Цюрих. Преподава виола в Университета по музика във Виена. Той е признат авторитет като член на жури на национални и международни конкурси, ръководител на майсторски класове, лектор на конгреси и автор на специални издания. От 2002г. е заместни-директор на Уневрситета по музика и изпълнителски изкуства във Виена. А през 2003г. е награден с Почетен орден за заслуги към Република Австрия. Свири на виола Джовани Битиста Черути, произведена 1780.

Танц

Тази вечер бях на един прекрасен коцерт, дело отново на Русенския оркестър, за което съм им благодарна. В програмата бяха включили полка, валс и известни арии от опери. Музиката беше толкова хубава и красива, че често цялата настръхвах / залата беше топла, настръхването се дължеше изцяло от музиката :") / С две думи, концерта беше много приятен и истинска храна за душата.
Слушайки веселата и закачлива полка и нежния виенски валс се запитах от къде ли води начало тяхната история. След кратко проучване и ровене из интернет и енциклопедиите вкъши, попаднах на слендите интересни факти:

Валсът
Терминът датира от 18 век и по всяка вероятност произлиза от немската дума walzen - гладя, равня с валяк.
Тъй като Валсът е бил първият танц използващ близък контакт между партньорите, което по това време е било считано за аморално поведение църквата забранява изпълнението му в редица публични зали в Европа. Разбира се Валсът издържа на този натиск, но се обособява в два различни стила: по-бавния и спокоен Валс изпълняван във Френските и Английски зали и бурния Виенски валс, възприет от “твърдоглавите” германци, които отказват да се подчинят на църковните забрани. Първият стил се практикува със съзнанието, че джентълменът изчаква да започне музиката преди да постави ръката си на кръста на жената, която освен това трябва да е с ръкавица. Танцът се е изпълнявал преди всичко за демонстрация на елегантност, а не за удоволствие. От друга страна Виенският валс си създава име на неморален танц, тъй като се танцува главно от младите, които не се страхуват от Църквата и обожават неговата подвижност и свобода, изразена във високото му темпо, плъзгащите и въртеливи движения прогресиращи около цялата зала.

Танго

Тангото започва развитието си като два различни танца. Първият произхожда от Испания. Той е демонстративен танц, изпълняван от солист и много прилича на цигански иберийски танц. Другият се заражда в Аржентина под наименованието “Танц с пауза” и се изпълнява като саркастичен танц на отношението на мъжа към жената. Първоначално той се танцува като танц за завладяване на жените с полу-индиански произход от пристанищата, от гуачосите, моряците и италианските емигранти. Той е изразявал силното, доминиращо чувство на работещия мъж, който е бил дълго време далеч от дома си, над жената. Като такъв, той се танцувал само в най-долните кръчми на Буенос Айрес и е бил табу за светското общество на града. Постепенно обаче танцът става популярен сред известните танцьори, които го стилизират и правят по-приемлив, а с появата на новия тип оркестрова музика, върху която се изпълнява танцът – Хабанерата, той добива изключителна популярност и започва да се танцува навсякъде. Първата адаптация на Тангото се прави от Върнън и Ирен Касъл. Въпреки че не променят радикално стила и характера му, те въвеждат характерния и до днес “Танго хват” на партньорите и ритъма с драматична пауза (бавно, бавно, бързо, бързо, бавно). Най-широка популярност обаче добива новата Френска версия, използвана от Валентино. Той се връща към емоцията в Тангото, като стъпките са екзотични и изразяват първичните емоции на гуачосите от Аржентина. Така Валентино възстановява плътната близост до партньорите и характерното за мъжа желание да подчини жената на волята си, и за жената – нежелание да се подчинява.

Румба

През 30-те години един изцяло нов ритъм и танц от Куба става особено популярен – т. нар. Румба. Истинската Румба е с Афро -Кубински произход и е екзотичен танц със силни и гъвкави движения на бедрата, раменете и корпуса. Тази форма на Румбата разбира се не се възприема от социалния елит на САЩ, където танца прониква през 30-те и 40-те години. Ето защо учителите по танци я модифицират в т. нар. “Сон”, който е по -бавна и фина версия на Румбата, без дивата свобода на движенията в нея, и който се изпълнява от романтична и сантиментална музика. Деликатното, непрекъснато и въртящо движение в оригиналната Румба съдържа три главни характеристики, които я отличават от останалитетанци:

1 – акциите са в стъпалата и колената,

2 – има задържане при прехвърлянето на тежестта

3 – горната част на тялото е изправена и спокойна, насочена изцяло към партньора.

Всичко това допринася в танцова форма без прогресия да увличаш партньора си в екзотично и ритмично изкушение и флиртуване, създавайки интерес и възбуда чрез относително бавни и прости стъпки. Това се постига и чрез странично движение на бедрата и противоположното им местене, т. е. бедрата се изместват в посока противоположна на стъпката..

Пасо Добле

Пасо Добле има своите корени в испанския музикален стил, който поражда танци като Машише и Танго. Произлиза от испанското Болеро и е известен като танц на мъжа тореадор, изобразяващ борбата му с бика на коридата, използвайки своя плащ, чиято роля най-често играе жената. Следователно музиката, макар и маршова, е интензивна и заредена с драматизъм, съответсващ на концентрацията на тореадора в тази борба на живот и смърт. Макар и отначало известен като танц на обикно-вените хора, по-късно той еволюира в два различни стила, които добиват световна популярност. Първият и оригинален стил оста-ва и се развива в Латинска Америка стимулирайки появата на Румбата, докато вторият мигрира във Франция преди Първата световна война, откъдето по-късно се прехвърля и в Англия, като става популярен като танц за демонстрации, състезания, тестове и изпити. Главната особеност на Пасо Добле е в прецизната работа на стъпалата и елегантното телодържане, характерно за всички испански танци, а хватът е по-висок от стандартният затворен хват, с лек контакт в бедрата.


Самба
Самбата е бразилски танц, който се отличава от останалите Латиноамерикански танци със своята жизненост и разнообразие от различни ритми, като петите на стъпалата непрекъснато се отделят от пода в характерните за него баунсиращи (пружиниращи) стъпки. Чернокожите бразилци са прочути с богатото си въображение в музиката и танците си, и когато на парада на карнавала в Рио лидерът се провикне “Семба”, участниците в него изпълняват серия от свободно импровизирани стъпки. Това вероятно е и причината танцът да получи името Самба. Танцува-щите в балните зали адаптират тези буйни и свободни танци като ги изпълняват в опростени варианти и със затворен хват, като запазват обаче пружинирането и екзалтацията, характерни за изпълняваната и днес Самба. Основната конструкция на танца е подобна на Валса, но с твърде различен характер и качество на движението, при което се използва цялото тяло.

Ча-Ча-Ча
Ча – ча та се определя като “кубински, танц произлязъл от Мамбо и достигнал най-голяма популярност през средата на 50-те годи-ни”. Главната разлика между Мамбо и Ча-ча-ча е, че “вместо една стъпка за два удара, което е характерно за Мамбото, се изпълняват три стъпки за тези удари”. Когато първоначално танцът достига Англия той е преподаван в ритъм “раз, два, ча – ча - ча” и в действителност много от разпространяваните по това време записи на тази музика акцентират върху 4 - я удар (последното ча в случая). Този ритъм обаче се различавал съществено от оригиналния ритъм на тази музика, изпълняван от Кубинските оркестри, чиито акцент бил върху 1-я удар от нея, т.е. “раз, два, три, ча-ча”. Понастоящем международно стандартизиран и приет за състезателно танцуване на танца е неговия оригинален Кубински вариант.

Джайв

Джайвът се поражда на основата на Джитърбуга от 40-те години, като през 50-те постепенно танцуването в съпровод на живи оркестри се измества от механичната музика на джубоксовете. Тази смесица от Суинг, Джитърбуг и Линди, лишена от излишна акробатика дава на младото поколение своя версия на салонния танц с появата на Рокендрола. Джайвът има три основни форми: единична, двойна и тройна. Тройната форма обаче е тази, която добива най-голяма популярност през 50-те, когато е демонстри-рана от изпълнителя Били Холи в неговия “Рок около часовника”. Въпреки че Джайвът претърпява много метаморфози на името и стила си, той съхранява устойчива тази своя най-популярна форма поради ясно изразената си основна конструкция, състояща се от Рок и две шасета (тройни стъпки) за такт и половина, с ритъм “1,2,3и4,3и4”.
Ползвана литература: