Безпътният автобус

Както споменах вече напоследък съм се отдала доста на четене на хубави книги. Една от тях е "Безпътният автобус" от Джон Стайнбек. За автора вярвам, че няма какво да пиша - световно признат е и да, харесвам стила и начина на писане, самите истории също. Чела съм вече няколко негови произведения и винаги са били интригуващи и са ме оставяли с усмивка и някоя мисъл из главата ми, която да ме човърка. Когато прочетох "Безпътният автобус" ме подсети за пиесата на Станислав Стратиев - "Райс". И в двете произведения идеята е, че авторите успяват да рагледат различни въпроси и житейски философии, самото поведение на хората и техните порядки като застават група от хора да бъдат заедно за малко повече време и да ги оставят да изградят свое малко общество. И в двата случай героите се оказват обвързани с автобус навярно именно и за това е толкова лесно да се обвържет. Интересно как, когато плановете на хората се объркат и трябва да бъдат променени, същото се случва и до известно степен със самите тех. Когато събереш груша от хора, колкото и малка да е тя винаги се появяват ролите - един ще се изживее като лидер, непременно ще присъства и голямото мрънкало, което да е винаги наопаки на другите. Ще има оптимисти, песимисти и дори интриганти.Естествено в процеса на четене, героите се развиват, а и се запознаваш с историите им. Автора се възполозва от това, че трябва само да поставиш човек в малко по екстремна ситуация с малко напрежения, за да изкараш най-доброто и най-лошото от него.