Танц

Тази вечер бях на един прекрасен коцерт, дело отново на Русенския оркестър, за което съм им благодарна. В програмата бяха включили полка, валс и известни арии от опери. Музиката беше толкова хубава и красива, че често цялата настръхвах / залата беше топла, настръхването се дължеше изцяло от музиката :") / С две думи, концерта беше много приятен и истинска храна за душата.
Слушайки веселата и закачлива полка и нежния виенски валс се запитах от къде ли води начало тяхната история. След кратко проучване и ровене из интернет и енциклопедиите вкъши, попаднах на слендите интересни факти:

Валсът
Терминът датира от 18 век и по всяка вероятност произлиза от немската дума walzen - гладя, равня с валяк.
Тъй като Валсът е бил първият танц използващ близък контакт между партньорите, което по това време е било считано за аморално поведение църквата забранява изпълнението му в редица публични зали в Европа. Разбира се Валсът издържа на този натиск, но се обособява в два различни стила: по-бавния и спокоен Валс изпълняван във Френските и Английски зали и бурния Виенски валс, възприет от “твърдоглавите” германци, които отказват да се подчинят на църковните забрани. Първият стил се практикува със съзнанието, че джентълменът изчаква да започне музиката преди да постави ръката си на кръста на жената, която освен това трябва да е с ръкавица. Танцът се е изпълнявал преди всичко за демонстрация на елегантност, а не за удоволствие. От друга страна Виенският валс си създава име на неморален танц, тъй като се танцува главно от младите, които не се страхуват от Църквата и обожават неговата подвижност и свобода, изразена във високото му темпо, плъзгащите и въртеливи движения прогресиращи около цялата зала.

Танго

Тангото започва развитието си като два различни танца. Първият произхожда от Испания. Той е демонстративен танц, изпълняван от солист и много прилича на цигански иберийски танц. Другият се заражда в Аржентина под наименованието “Танц с пауза” и се изпълнява като саркастичен танц на отношението на мъжа към жената. Първоначално той се танцува като танц за завладяване на жените с полу-индиански произход от пристанищата, от гуачосите, моряците и италианските емигранти. Той е изразявал силното, доминиращо чувство на работещия мъж, който е бил дълго време далеч от дома си, над жената. Като такъв, той се танцувал само в най-долните кръчми на Буенос Айрес и е бил табу за светското общество на града. Постепенно обаче танцът става популярен сред известните танцьори, които го стилизират и правят по-приемлив, а с появата на новия тип оркестрова музика, върху която се изпълнява танцът – Хабанерата, той добива изключителна популярност и започва да се танцува навсякъде. Първата адаптация на Тангото се прави от Върнън и Ирен Касъл. Въпреки че не променят радикално стила и характера му, те въвеждат характерния и до днес “Танго хват” на партньорите и ритъма с драматична пауза (бавно, бавно, бързо, бързо, бавно). Най-широка популярност обаче добива новата Френска версия, използвана от Валентино. Той се връща към емоцията в Тангото, като стъпките са екзотични и изразяват първичните емоции на гуачосите от Аржентина. Така Валентино възстановява плътната близост до партньорите и характерното за мъжа желание да подчини жената на волята си, и за жената – нежелание да се подчинява.

Румба

През 30-те години един изцяло нов ритъм и танц от Куба става особено популярен – т. нар. Румба. Истинската Румба е с Афро -Кубински произход и е екзотичен танц със силни и гъвкави движения на бедрата, раменете и корпуса. Тази форма на Румбата разбира се не се възприема от социалния елит на САЩ, където танца прониква през 30-те и 40-те години. Ето защо учителите по танци я модифицират в т. нар. “Сон”, който е по -бавна и фина версия на Румбата, без дивата свобода на движенията в нея, и който се изпълнява от романтична и сантиментална музика. Деликатното, непрекъснато и въртящо движение в оригиналната Румба съдържа три главни характеристики, които я отличават от останалитетанци:

1 – акциите са в стъпалата и колената,

2 – има задържане при прехвърлянето на тежестта

3 – горната част на тялото е изправена и спокойна, насочена изцяло към партньора.

Всичко това допринася в танцова форма без прогресия да увличаш партньора си в екзотично и ритмично изкушение и флиртуване, създавайки интерес и възбуда чрез относително бавни и прости стъпки. Това се постига и чрез странично движение на бедрата и противоположното им местене, т. е. бедрата се изместват в посока противоположна на стъпката..

Пасо Добле

Пасо Добле има своите корени в испанския музикален стил, който поражда танци като Машише и Танго. Произлиза от испанското Болеро и е известен като танц на мъжа тореадор, изобразяващ борбата му с бика на коридата, използвайки своя плащ, чиято роля най-често играе жената. Следователно музиката, макар и маршова, е интензивна и заредена с драматизъм, съответсващ на концентрацията на тореадора в тази борба на живот и смърт. Макар и отначало известен като танц на обикно-вените хора, по-късно той еволюира в два различни стила, които добиват световна популярност. Първият и оригинален стил оста-ва и се развива в Латинска Америка стимулирайки появата на Румбата, докато вторият мигрира във Франция преди Първата световна война, откъдето по-късно се прехвърля и в Англия, като става популярен като танц за демонстрации, състезания, тестове и изпити. Главната особеност на Пасо Добле е в прецизната работа на стъпалата и елегантното телодържане, характерно за всички испански танци, а хватът е по-висок от стандартният затворен хват, с лек контакт в бедрата.


Самба
Самбата е бразилски танц, който се отличава от останалите Латиноамерикански танци със своята жизненост и разнообразие от различни ритми, като петите на стъпалата непрекъснато се отделят от пода в характерните за него баунсиращи (пружиниращи) стъпки. Чернокожите бразилци са прочути с богатото си въображение в музиката и танците си, и когато на парада на карнавала в Рио лидерът се провикне “Семба”, участниците в него изпълняват серия от свободно импровизирани стъпки. Това вероятно е и причината танцът да получи името Самба. Танцува-щите в балните зали адаптират тези буйни и свободни танци като ги изпълняват в опростени варианти и със затворен хват, като запазват обаче пружинирането и екзалтацията, характерни за изпълняваната и днес Самба. Основната конструкция на танца е подобна на Валса, но с твърде различен характер и качество на движението, при което се използва цялото тяло.

Ча-Ча-Ча
Ча – ча та се определя като “кубински, танц произлязъл от Мамбо и достигнал най-голяма популярност през средата на 50-те годи-ни”. Главната разлика между Мамбо и Ча-ча-ча е, че “вместо една стъпка за два удара, което е характерно за Мамбото, се изпълняват три стъпки за тези удари”. Когато първоначално танцът достига Англия той е преподаван в ритъм “раз, два, ча – ча - ча” и в действителност много от разпространяваните по това време записи на тази музика акцентират върху 4 - я удар (последното ча в случая). Този ритъм обаче се различавал съществено от оригиналния ритъм на тази музика, изпълняван от Кубинските оркестри, чиито акцент бил върху 1-я удар от нея, т.е. “раз, два, три, ча-ча”. Понастоящем международно стандартизиран и приет за състезателно танцуване на танца е неговия оригинален Кубински вариант.

Джайв

Джайвът се поражда на основата на Джитърбуга от 40-те години, като през 50-те постепенно танцуването в съпровод на живи оркестри се измества от механичната музика на джубоксовете. Тази смесица от Суинг, Джитърбуг и Линди, лишена от излишна акробатика дава на младото поколение своя версия на салонния танц с появата на Рокендрола. Джайвът има три основни форми: единична, двойна и тройна. Тройната форма обаче е тази, която добива най-голяма популярност през 50-те, когато е демонстри-рана от изпълнителя Били Холи в неговия “Рок около часовника”. Въпреки че Джайвът претърпява много метаморфози на името и стила си, той съхранява устойчива тази своя най-популярна форма поради ясно изразената си основна конструкция, състояща се от Рок и две шасета (тройни стъпки) за такт и половина, с ритъм “1,2,3и4,3и4”.
Ползвана литература: