,

Соло на китара, рок ритъм. Движа се, скачам, изгрев, поема, птица прелита, отнася мисълта ми. Галопирам, поле, шир, вятър, сокол, дишам…. Отварям очи – класна стая и четири стени. Претъпканият ученически коридор. Пробивам си път до следващия кабинет, през тълпата от безлики лица и сиви гърбове. Стъклени очи. Студено ми е. Имам нужда от свеж въздух, а около мен само цигарен дим. Криволича, търся… избягвам…Един поглед, топъл и примамлив, дълбок и взиращ се. Този винаги търсещ и питащ поглед, винаги един и същ и винаги различен. Гледа ме и все по към мен върви. Сякаш впил се в същината ми и черпи, черпи сили без жал и без да щади сили за мен. Крадец, сляп за моя ден, душа взе и остави тишина. Пусто…пясъчните бури на мисълта и ехото-душата на гласа останаха. Приятел, толкова студена дума…и кой е беден – този който дал е или който е взел?
И на пук на всичко се усмихвам :”) Движа се, скачам, падам, ставам, спрягам глагола „правя”, обичам…И един ден, просто ето така, ще погледна в едни истински очи.