36км Ботев

Още миналата година, съвсем в началото на запознанството ми с една колежка, решихме като награда за края на лятната сесия и практика да отидем до Райското пръскало. Това си го бяхме обещали още ноември месец. За наша голяма радост намерихме доста наши приятели да се присъединят и така няколко дни след приключване на пракиката отпътувахме на там. Част от компанията беше ходила до там миналата година, а и пътеките са добре обозначени, така че беше много приятно и лесно да се следват. Естествено, с толкова много време за планиране измислихме и други неща. Ходенето до водопада се съчетава идеално с изкачване на Ботев връх. Но за това по нататък, всичко по реда си.
И така - тръгнахме от областа Паниците по еко пътеката към хижа Рай и Райското пръскало. Водопада е най-високия на Балканския полуостров.Той се намира в Централната част на Стара планина в подножието на връх Ботев,на територията на национален парк Централен Балкан и на резерват Джендема,който е резерватът с най-голяма надморска височина в парка и втори по големина и площ в България.

Трябва да призная, че на места е леко стръмно и ако не сте в добра форма, както бяхме повечето от компанията, може и да се поозорите малко, но пък си залсужава гледката. Струва си да зарежеш целодневното чертаеене и ровене из книгите. Като цяло го намирам за лек и приятен маршрут. Има много обособенни и хубави места за почивка, толкова много пейки и масички, че на моменти си чувстваш едва ли не като в градски парк. Също така има много чешми навсякъде по пътя, а те винаги са повод за радост в жегите.

Освен многобройните чешмички, като и споменах - гледката е страхотна, а зад всяко завойче и след поредните 100-тина метра нагоре е все по-красиво и по-красиво.

Последното изкачване преди да се стигне хижа Рай, от която се открива страхотна гледак към водопада, е през една горичка. Като излезете от нея пътеката се разклонява - едната ви отвежда директно към хижата и водопада, но ако имате все още сили и желание може да се поразходите малко и в другата и посока. Тя не се отдалечава изобщо даже, но се изкачва на един доста ветровит хълм, с прекрасна гледака и... - геодезическа реперна точка ^^ Знам, че е странно, но пък, ако преди седмица сте имали изпит за това нещо ви е доста забавно. Ако не друго, поне гледката е наистина спираща дъха!
Хижата е хубава и се намира на страхотно място. Непременно да опитате от чая за закуска - направен е от хубави планински билки, които както ще забележите се намират навсякъде около хижата и попът за водопада. Цели хълмове покрити с всякакви билки. Предвидливо са направили и табела, на която е обеснена, кои билки може да са опасни. Също така ако решите да не се възползвате от леговата база, може спокойно да си разпънете палатка и да прекарате вечерта край лагерния огън под ясното небе. Ако си намерите и компания с китара и таранбука със сигурност няма да съжалявате. Точна преди хижата се разминахме с една такава голяма компания, към която да се присъединим и ние надраго сърце. Беше страхотна вечер и сякаш не бе достатъчно приказно, в допълнение имаше един куп светулки да примигат навсякъде около нас, а за фон на китарата се чуваха щурците. Красота!

Този параклис се изгражда в близост до хижата, в началото на пътечката към водопада. Бих го определа като делото на живота на този човек. Строи го бавно и сигурно! Напредва по малко, но е целеустремен. Не забравайте да му донесете камък на слизане от водопа. С ей тази отправена единствена молба ще ви изпрати и той. Не иска помощ, но винаги ще се зарадва, като прибавите още един камък.

Рано сутринта на следващия ден потеглихме към връх Ботев, чието старо име е Юмрукчал. Поехме по така наречената тарзанова пътека. Доста си е стръмничка да ви кажа. Още докато се катерихме по едни скали се притесних как ще го слизам това. Но пък си беше живописно изкачване. Попринцип като се изкачи върха може и да не се връщате задължително по същия път. Може да се слезе при хижа Васил Левкси примерно. Но пък нашия план продължаваше с обиколко на подбалканските градчета - Калофер,Карлово, Сопот и Копривчица. Така че ни се наложи да се връщаме след като покорихме първенеца и се опитахме да се насладим на гледката.

И така, за един ден се качихме от хижа Рай до връх Ботев, след което по обратния път - чак до област Панците. Където къщата, в която спахме се намираше точно на 36 км от върха. Когато видяхме тъбелата пред къщата разбрахме колко сме изморени. Но истинската умор си дойде след хубавия топъл душ : ) Беше изпълнен с емоции ден. Това реално е първият връх, който покорявам, гледката беше разкошна. По путя вече нямаше чешмички, но пък имаше голям топящ се ледник, от койсто се стичаше ручейче и утолихме жаждата там. Погледнахме за посдено преди слизане - прекрасния водопад. Изобщо, физичексата умора дойде, но пък психически бяхме разтоварени на напълно.

На следващия ден, след като добре се наспахме тръгнахме на обиколка из градчетата. Посетихме доста интересни музеи и насъбрахме печатчета. Първият ден успяхме да разгледаме Калофер и къщата- музей на Ботев.

След това продължихме към Карлово, а като първа спирка беше къщата- музей на Левски. След това продължихме с разходка из града. Паметника на Левски е емблематичен за града, на площада пред него се провеждат всички тържества и празненства.

Разходката продължи със Сопот.

Беше като цяло много патриотичен ден, който приключи в Копривчица. Вярвам, че няма какво да обеснявам колко е прекрасно мястото. Намерихме си една симпатична къща за гости, кято дори имаше място като за нас : ) Имаше кратка разходка из нощна Копривчица, колкото да се замъкнем до най-близкото ресторанче. Голямото обикаляне на виските къщи и калдаръмени улички бе на следващата сутрин и продължи целия ден. Имам чувството, че по тези улички мога да се разхождам и цяла седмица без да ми омръзне. Много приятно усещане създава града.
Сутринта започна с препоръчаната ни закуска в заведението на центъра - палачнки с мед и орехи. Разбира се с каквото и да е като пълнеж - добър избор е. Изобщо препоръчвам една стабилна закуспа преди да тръгнете по музеите, понеже си е изморително, а в жегите - съвсем. Така и так асте на центъра - трябва да минете през информационния център и да си закупите билет за музеите. Там ви дават и една полезна карта, която да ви опъти. Също така е отбелязан и моста първа пушка, на който именно е гръмнала първата пушка от априлското въстание. Също така и църквата, в която е гроба на Дебелянов.

След като разгледате и поселдния музей - къщата на Раковски, може да се разходите по стълбите на горе към паметника и да погледнете панорамно към града, все едно е на длан.

И понеже след 4 дена на щастие, човекне може просто да се метне до София, първо се отбухме в Клисура. Видяхме паметника на Боримечката и посетихме историческия музей, който се оказа доста интересен. Не бях виждала толкова черешови топчета на едно място. А последната спирка беше на Оборище, където се е провела събора, на който е обевено началото на въстанието.

Това е просто хрумване как може да разнобразите за 4 дена и да натрупате емоции. Един хубав начин да отпочинеш. Лично аз винаги предпочитам активната почивка, пред 5 дена на плажа :") Не че и тя е лоша почивка. И така...скоро следва ходена на Рила, така че, ако случайно ви е било интересно, може да очаквате резюме и от там.