Ричард III

Наскоро научих от приятели, че в началото на месеца Варненския театър ще гостува и ще изнесе няколко постановки из софийскте театри. Колкото и да ми се искаше да си направя театрален маратон си избрах само две от тях - Ричард трети и Дон Жуан. Първото представление беше в Сатиричния театър, а Дон Жуан предстои тази вечер в НАТФИЗ.
Очакванията ми за Ричард трети бяха големи, все пак има три награди Икар за 2012 година : за главна мъжка роля, за авторска музика и за майсторско техническо осъществяване.

Забавно беше техническото осъществяване в началото на престалвението когато завесата се дръпна само наполовина и закриваше по-голямата част от сцената и декора : ) Естествено това не беше гаф на екипа, просто пробелм с техниката. Цялата публика беше леко объркана при светването на ламипте, но режисьора Пламен Марков подходи с хумор и ловко излизе от неловката ситуация. Беше изключително приятно да слушаш забавни история за технически проблеми както из родните сцени така и в Англия. Проблема беше решен за няколко минути и бързо успяхме да се върнем към гледането.
През цялото време бях с противоричиви чувства към главния герой - Ричард Глостър. Водят го за един от най-прочутите злодей, но въпреки това те обземат и симпатии към него. Не го харесваш, но не ти е и изцяло негативен герой. Не е нито добър, нито лош образ, по-скоро е от тези по средата...мургав образ както ги нарича Вапцаров. Пиесата е историческа и данните за личността на Ричард също са противоречиви. До голяма степен мрачната му слава се дължи именно на Шекспировата пиеса и обвиненията в родоубйства. Също така обаче през краткото си управление (2 години) се е проявил като добър крал за страната.
Не напразно Стоян Радев (Ричард III)има награда за най-добра мъжка роля - по страхотен начин пресъздава както лудостта, така и хитроста на героя си. Успява да изиграе физическите и душевните недъзи с лекота. През цялото време сякаш наблюдаваш игра на шах, в който Ричард винаги е с няколко хода напред. Естесвено играта на шах е за кралството и короната, добре позната изтория. С противоречиви чувства и мнение към Ричард са и всички герой на пиесата - братя, крале, повереници и кралици. Сякаш се страхуват от него. Не му се доверяват, но се влиаят силно от него. Първата му жена го мрази за убиството на съпруга и баща му, но все пак се поддава на убежденията му. Оплита всички в играта си и кара всеки да изиграе правилно ролята си в точния момент. Прави всичко това с голяма ухота, ирония и забава. Анализира перфектно всяка ситуация и мърдо преценява.
Казват - всеки луд с номера си. Номера на Ричард бе перфектно изигран. Но в края на партията шах, той сякаш се разколебава. Постигнал всичко което иска, вече не го желае и тогава лудостта го завладява.
Бих казала,сцените на убиствата и сцената, в която Ричард е покорил всички и го следват, накуцвайки, смирено тръгнали след господаря си бяха най-впечатлителни и интересно режисирани. Поне върху мен имаха доста силно въздействие.
Доста интересно беше и решението с декорите. На пръв поглед нищо впечатлително, но с леко завъртване на сцената или стъпалата се постигаше нужния ефект. Нямаше нужда от големи и тежки съоръжения и размествания. Отново най-простото е най-хитро.

Една наистина добре изиграна драма, с комичен привкус. Не е от пиесите, които бихте гледали просто за разтуха и забавление след работа, но със собствено очарование. Едно представление за човек нито по-добър, нито по-лош. Човек нормален - грешащ, достоен, несъвършен, борещ се! И както самия режисьор казва : " Приемете ни за луксозна, изискана вечеря, за която трябва да се отдели време, за да се получи удоволствие..."