Събуди се, първите слънчеви лъчи си пробиваха път и влизаха в стаята. Протегна се изпод завивката и се усмихна на красивото утро. Той все още спеше до нея. Тя прокара ръка по гърба му и започна да си играе с пръсти. Винаги е обичал да прави така, а и на нея и беше забавно да го изучава, прокарвайки пръсти по рамото, гърба…да следва извивките. Спря ръката си на един белег. Бил го получил докато поправя мотора, а на китката му имаше белег от цигара. Тя се заигра се с кръгчето по кожата…сбиването в бара, порязване от нож…, а ето там – на ръката му имаше един от когато паднал с колелото като дете. Целуна го. Обичаше белезите и да си играе с тях. Всеки носеше своята история, спомен и служи за свидетелство на отминалите моменти. На нея имаше не по-малко белези. Имаше един родилен на пръста, който харесваше особено много. А на дланта си имаше разрез - минаваше точно през „линията на живота”, както я наричаха врачките. Тя не вярваше в предначертаната съдба, човек сам си я кове, но мисълта й допадна -разрез през живота…Пресичаше го дълбоко и оставаше следа, не можеш да я прескочиш. Сякаш го прекъсва, но интересно линията все пак продължава и след него. Има такива белези в живота на хората, които остават следи в самата им същина и душа. Тях не можеш да видиш…няма ги никъде изписани, но те са там – под кожата и тяхната история си ти самия. Те не се премахват с операция и не се покриват с грим. Всяко действие и решение променя живота ти. Едно събитие или човек може да го преобърне. Може да пресече „линията” и да я прекъсне за миг, но живота не се мери с боря вдишвания, а с миговете, които са ни оставили без дъх.
Вдиша дълбоко и отвори очи. Погледна го. Той не беше просто поредния тип, беше го оставила да се докосне до нея и беше станал част от нея. Присъстваше в живота й, дали щеше и да премине през него? Не я интересуваше…беше й хубаво и не й пукаше. Нямаше да отрича. Караше я да се чувства прекрасно…а онова място на дясното му рамо. То си е нейно – сега и завинаги. И там на него, без белези, оставяше своята следа…Събуди се и я притисна до себе си : „добро утре, мило мое” и я остави без дъх…
Това беше много красиво и толкова много ми хареса, че ще си го прочета пак, въпреки че сигурно ще ме разплаче.
ОтговорИзтриване